"А сега вие не слушате просто изнасилената
от радиото музика... вие слушате и вижда-
те... едновременно едно отлично иносказа-
ние за целия живот..."
Херман Хесе
Натискаш копчето на "компактплеъра". Поставяш малкия блестящ диск. После друго копче. Мембраната затрептява, засвирва божествена музика...
Домашната "фонотека" ти набавя Моцарт, Бах, Берлиоз...
Без неприятното дращене на грамофона, без шума на лентите, сякаш от нищото засвирва цигулка. Унесът е главоломен.
Затваряш очи... Понасяш се там в Музиката, в мечтите, някъде...
Но! Но звукът не е от резониращото дърво на Страдивариус и Гуарнери, не е от любовта, таланта и майсторството, не е от изсъхналото и блестящо дърво - пластифицирана хартия и електромагнитни трептения.
Сепваш се.
Кънти и тътне великанът - орган. Бахови виртуозно - кабалистични постройки върху звуци... Губиш се във вечността и пищните къдри на барока... ...