"А сега вие не слушате просто изнасилената

               от радиото музика... вие слушате и вижда-

               те... едновременно едно отлично иносказа-

                                                  ние за целия живот..."

                                          Херман Хесе

"Техническа подробност"

     Натискаш копчето на "компактплеъра". Поставяш малкия блестящ диск. После друго копче. Мембраната затрептява, засвирва божествена музика...

 Домашната "фонотека" ти набавя Моцарт, Бах, Берлиоз...

Без неприятното дращене на грамофона, без шума на лентите, сякаш от нищото засвирва цигулка. Унесът е главоломен.

Затваряш очи... Понасяш се там в Музиката, в мечтите, някъде...

     Но! Но звукът не е от резониращото дърво на Страдивариус и Гуарнери, не е от любовта, таланта и майсторството,  не е от изсъхналото и блестящо дърво - пластифицирана хартия и електромагнитни трептения.

     Сепваш се.

     Кънти и тътне великанът - орган. Бахови виртуозно - кабалистични постройки върху звуци... Губиш се във вечността и пищните къдри на барока...

     Но! Но звукът не е от резониращият в тръбите от благороден метал въздух. Невероятно постижение на техниката - пореден усилвател клас А, В, С се опитва да превъплъти мощното ечене на тръбата.

     Сепваш се.

     Бурията на "Романтиката". Меките тонове на дървените и медни духови инструменти, присвяткат, глъхне гръм сякаш наяве... Щурмът на бурията за вседуховно опрощение...

     Но! Благородният любвеобвилно ваян инструмент го няма, има присветваща стълбица на диодния индикатор за ниво на звука.

     Сепваш се.

     Изкуството - изнасилено, разпнато, преработено - модулирано, демодулирано ти се поднася в къщи пред креслото.

Умалено, преосветено, с неколкократно предоставена ти възможност за корекция...

     Моцарт те унася, Бах те извисява. Пленен и прероден от романтиката, Берлиоз фантастично и фанатично те обхваща...

Тя звучи. Те напомнят. Музика...

     Дали някога Великите биха чули своята музика, творението на Душите си през "усилвател". Дали биха написали - недовършения "Реквием" за "компактплеър" и "ниво индикатор".

     Лунната пътека и тихите мечти на здрачния, неумолим копнеж. Младостта и лунните сенки на стихнали дървета и треви.

Соната на бледия, вечерен, здрачен блясък...

     Сепваш се.

     Натискаш копчето...

12.03.93