Беше изключено да съм се заблудил. Годините, които прекарах в плен на мрака, ме научиха да чувам шумовете на света. Винаги знаех кога залязва слънцето, знаех кога се разваля времето, безпогрешно разбирах кога съм сам, кога нещо разумно се навърта наоколо и кога някое животно просто си търси храна. Познавах звуците около себе си. Много дни останаха зад гърба ми, меняха се сезони, повтаряха се неща, които постепенно спрях да забелязвам, отчитах ги инстинктивно, като запомящи се парчета от моя тъмен живот...
И сега знаех, че не съм се заблудил. Усетих присъствието му. Стоеше неподвижно - в това бях сигурен - но нещо в мен трепна и много скоро разбрах защо.
Той ме г л е д а ш е. Отдавна не бях изпитвал подобно усещане, рядко се случваше да ме приближи, камо ли да ме заговори човек, който вижда...постепенно аз се бях превърнал в жив паметник, символ на една трагедия, аз - и останалите пет милиарда слепи хора, оцелелите по някъкъв начин до днес... Но той наистина проговори:
-Добър вечер.
Жен ...