Темното езеро е най-малкото в Пирин планина! Казват, че сутрин е светло като синя коприна, а вечер - златна като слънцето! Много често там ходила девойка, която стояла от сутринта до късно вечерта. Един ден, докато тя стояла до езерото, ù влезнала прашинка в окото. Тя се навела и си наплискала лицето. В този миг очите ù станали сини. Тя благодарила на езерото и си отишла. Минали много седмици и на девойката ù се доискало да има златни коси! Тя отишла привечер на езерото, когато водата вече била станала златна като слънцето. Девойката потопила косите си и те мигновенно станали златни! Девойката вече имала сини очи и златни коси. Тя се възгордяла от красотата си и поискала да стане царица. Езерото се огорчило, обидило се от неблагодарността на девойката! Не могло да понесе алчността ù! В този миг то потъмняло от гняв. Завинаги останало тъмно. Оттогава вскички го наричат Темното езеро!                                                                                                                                                       Не трябва да бъдем алчни и неблагодарни, а да се радваме и на най-малкото нещо в живота!