Тест, но не за бременност
Гледам аз едно предаване по телевизията, как се заснема един филм. Много ме впечатли режисьорът, непрекъснато повтаряше колко е велик, колко е креативен, колко е умен. Браво! Отмина времето на «скромността краси човека», сега всичко е реклама. Направиш ли си добра реклама, лед на северния полюс можеш да продаваш без проблем. Гледах, чудих се, радвах се и се учех.
След малко дават главната изпълнителка на филма. И тя също обясни надълго и нашироко колко е умна, талантлива, как може да се превъплъти в каквото си поиска. Мале, голяма работа! Умни, та умни! Толкова пъти го повториха, че друго нищо не разбрах. Как са го направили, защо са го направили, но са умни и са го направили, това ми стана ясно. Гледах, чудих се, замаях се направо. И изведнъж се сепнах. Добре, ако повтаряш по сто пъти, че си умен, красив и други такива интересни неща, дали от повтаряне ще стане действителност?! Ако е така, то аз яко съм загазила. Нали все пиша, че пия водка, по една, та даже и по две и така всеки път. Дали мога да стана алкохоличка от това, че непрекъснато пиша, че пия?! Закъсах го. Трябва да намаля писането. Ще започна да пиша, че пия боза... поне месец, ако издържа.
А ако пиша, че готвя много вкусни ястия, поне стотина пъти ако го напиша, дали ще мога да се уредя в някое кулинарно предаване по телевизията? Не, не да готвя, разбира се, а да обяснявам подробно как хубаво готвя.
А дали повтарянето е желание да го чуеш и от други, не само от твоята уста?! А дали ние мислим, че сме такива и искаме и другите да мислят за нас така?! А дали не е зов за помощ?! И се сещам, че имахме една колежка, на която не можеше да се разчита за нищо. Разсеяна, вятърничава, след нея проверявахме всичко, но работеше и взимаше заплата, точно като нас. Ужас като колежка, като човек... може да минеш и без нея, нищо страшно.
Веднъж сядаме двете да решаваме тест от едно списание. Отговаряме по един и същи начин и накрая събрахме еднакъв брой точки. Аз и тя се оказахме много отговорни и креативни, мечта за всеки колектив. Замислих се. Значи тя е едно в действителност, но има мнение за себе си, че е просто НАЙ-ДОБРОТО, което можеш да си пожелаеш. Решихме да ù кажем къде греши, но тя не ни повярва. Грешката била в нас. Да, тестът показваше друго...
Та така, опитите ми продължават. Ако скоро ме видите на вашите екрани да ви обяснявам как да си приготвите нещо вкусничко за вечеря... не ми вярвайте на всяка цена!
© Светлана Лажова All rights reserved.
