Ти...

Ти накара надеждата в мен да се роди и в мен да угасне.
Ти превърна безчувственото ми сърце в огромен океан от бури,
заливащи радостта ми с тъга и тъгата ми с радост.
Ти, мое неизживяно бъдеще и мое незабравимо минало.
Ти ме преобрази по всички възможни начини, показа ми приказни чудеса, магия и разкош.
Показа ми радост без граници и болка до смърт. Научи ме да обичам неистово,
неземно и безкрайно, непоклатимо като скалите под нас,
като огненото неугасващо слънце над нас...
Силуети на танцуващи пролетни сенки или летен неугасим пожар пронизваха душата ми.
Ти ми показа какво е вечен и безграничен живот,
изпълнен със смъртна радост и безсмъртна болка.
Превърна сърцето ми в паднал лист от есенно дърво...
Зимата завинаги ще ме довърши...