VirtWorld
93 results
Ти накара надеждата в мен да се роди и в мен да угасне.
Ти превърна безчувственото ми сърце в огромен океан от бури,
заливащи радостта ми с тъга и тъгата ми с радост.
Ти, мое неизживяно бъдеще и мое незабравимо минало.
Ти ме преобрази по всички възможни начини, показа ми приказни чудеса, магия и раз ...
  1013 
Дълго чаках, чаках и отлагах,
събирах в шепите сълзите,
в пропастта невидима пропадах,
разбих сърцето си в скалите.
Вървях по пътя без посока, ...
  583 
Не изплувайте, горещи стари спомени
от затворени, заключени врати.
Като сълзи недоизплакани, неотронени,
не изплувайте, от спомени боли...
Не изплувайте... като вълни ...
  677 
Измежду тихите стонове на утринния дъжд
се събудих изтръпнала, прималяла
със спомените от съня ми с онзи мъж,
за когото никога не бях и мечтала...
Дъждът се сипеше и валеше, ...
  680 
В затишието на нощта
два гълъба самотни прелетяха,
под златистата луна
на една елха се спряха...
Сняг внезапно заваля ...
  771 
Ако можеха звездите да говорят,
щях да нарисувам в пресъхналата пепел
следи, способни рани да отворят,
и звездите щяха да са им свидетел!
Щяха те да плачат заедно с Луната ...
  1180 
Защо опитвам мъката в оковите да скрия
на безграничната безцветна суета,
щом не мога от сърцето тъгата да изтрия
и горчивината в опустялата душа.
В пресъхнали отронени сълзи удавям ...
  573 
Мигове, събрани в невзрачен кръгозор,
болка, викове, крясъци,
заключени в душевен затвор...
Спомени, завити в топли одежди,
горещи сенки, тръпки, ...
  881 
Агресия... изригваща като вулкан
от недрата на мозъчните ми клетки.
Изригва внезапно и внезапно стихва,
оставя само въглен и пепел...
В тях има само закърняла гореща лава, ...
  768 
Защо не виждаме света около нас? Заобиколени сме от него, а дори не го забелязваме. Има ли по-глупаво същество от човека? Разум му е даден, а не го използва... Защо всички виждаме само видимото, онова пресъхнало отегчително ежедневие, така до болка познато. Това ли е светът, в който искаме да живеем ...
  789 
Защо подвластна оставам
на старите детски мечти?
Защо не спирам да бягам
от гласа, който казва ми "спри".
Детето в мен отдавна умря, ...
  814 
Когато целият свят потъне в тишина
и виждаш само мрака в своето сърце,
тогава лед сковава старата луна
и протягаш бавно към слънцето ръце...
Жадно пиеш от отровата горчива ...
  671 
Тук е единственото място, където
мога да разкрия онова,
дето е потънало нейде дълбоко в сърцето...
Тук, пред този лист хартия,
мога всички чувства да излея. ...
  854 
Ако можех да нарисувам
спомените си с теб,
щях да ги заключа
в една красива картина...
Картина, изпълнена с радост, ...
  653 
Изгубено е времето зад нас,
остана само жарта от нашата свещ.
Изникна от бодливия храст
малка роза за спомен горещ.
В листата ù виждам твойто лице, ...
  793 
Плаче една увяхнала роза
с пресъхнали черни листа.
От бодлите ù капе отрова,
рони се сълза след сълза...
Пада неволно счупената ваза, ...
  2908 
Някога едно щастливо момиче
живееше дълбоко вътре в мен.
То умееше до смърт да обича
и за любов живееше всеки ден...
Душата й беше от вятъра неуловима, ...
  672 
Какво съм аз за теб
и дали някога някоя в живота ти ще бъда?
За мене ти си всичко -
спомен, болка, щастие, присъда...
С края на всяка щастлива песен ...
  645 
Обичам да чувствам как се лее
любовта из кръвта ми.
Обичам да чувствам как тъгата
изпива дъха ми.
Обичам тази болка, ...
  1560 
Каква тъжна картинка виждам в огледалото.
Защо сърцето ми е толкова празно?
Къде отиде топлината от одеалото,
каква е тази постеля от омраза...
Вярвах, че има за какво да се боря. ...
  809 
Защо ме караш да се връщам
към онези детски дни,
когато още не знаех какво е любов.
Когато бях изпълнена
с толкова много мечти, ...
  566 
Една изгубена любов в бледи спомени гори,
спомени за две сърца, една любов и две следи...
За последно огънят в жарта догаря
и бавно слага началото на края.
Превръща се в прозрачна струйка дим ...
  688 
С лице, притръпнало от радост,
заставам пред твоята врата.
Обсебва ме момент на слабост,
нямам сили да ти позвъня.
Изправям се, в усмивка обляна, ...
  717 
Някъде, съвсем случайно мъжки силует съзрях.
Напомняше ми образ от отминалото старо време,
когато още бях дете и за любов мечтах,
когато не вярвах, че времето мечтите ми ще вземе...
Сега пораснах и чак сега може би разбрах ...
  751 
Ти си наред. Твой е последният ход.
Ако мръднеш сега, аз ще съм шах.
Ще спечелиш играта и моя живот,
но да загубя сега, не ме е страх...
Стъпкай ме с последната пешка, ...
  583 
Дори не се обърнах за последно,
тръгнах си, напред продължих.
Нямах сили даже да те погледна,
достатъчно пред теб се унижих...
През сълзи ти казах "чао", ...
  608 
От толкова идеи и амбиции,
от желание да надминеш края,
в един момент нищо няма смисъл,
усещаш как всичко се проваля...
Надежди влагаш в най-малкото дори, ...
  562 
Ако ти заминеш,
ще продам душата си на вятъра.
Ще продам сълзите си на океана...
Ще заровя болката от раната,
любовта в скалите ще оставя... ...
  635 
"Забрави за мен..."
След тези думи потъна луната в затъмнение...
Настъпи кратко мълчание...
"Искаш да те забравя...?"
Погледна го тя със съмнение. ...
  663 
Мъртва ли съм? Нямам сили, а боли.
Жива ли съм? Сърцето ми бие едвам.
Чувам глас, който тайно ми шепти.
Виждам сянка, но ти не си там...
Няма те, сега си само образ пред мене, ...
  626 
Отминали неща настоящето рушат.
Спомените ми рисуват бъдещи надежди.
Всичко рухва в мен за кой ли път,
но сърцето пак към тебе ме отвежда...
Грешна е посоката, по която вървя. ...
  633 
Искам да я нарисувам...
Да я опиша, не със думи, а с цветя.
С устни да целувам
пресъхналите ти сълзи.
Искам да рисувам любовта... ...
  793 
Ти ми звъниш... Отново телефонът вибрира.
Дали не грешиш? Или да греша аз не спирам?
Търсиш ме, ала защо? Няма ли край тази интрига?
Не виждаш ли, че ми е все едно? Не ти ли стига?
Ти ми звъниш... А аз искам на него да се обадя... ...
  665 
Твоят поглед като въглен ме изгаря.
Хайде, убий ме, всичко ми вземи.
Нека нищо от мен да не остане,
но нека знам, че до мен си ти...
Твоята усмивка разлива ме като вълна. ...
  667 
Ето, идва този дългоочакван миг,
в който заставам пред твоето лице.
Гледам те, а ти нежно мълчиш.
Неволно протягам към теб ръце...
Не смея дори да те докосна, ...
  657 
В мъгли от спомени се скитам.
Към твоя образ търся пътека.
Има ли път назад, се питам,
или всичко е илюзия за утеха?
Измина година, откакто те няма. ...
  816 
Стои там, в ъгъла,
една захвърлена черна китара.
Струни скъсани, боя протъркана
и даже вече стара...
Звукът безмълвен измежду ...
  664 
Само за миг искам
да се загубя в ръцете ти...
В тъмната сянка на
погледа ти да потъна...
Да изтръпне тялото ми ...
  660 
Сякаш Господ ми каза думи две:
"Бъди щастлива..."
И сякаш аз му отговорих: "Не,
не ми отива..."
Сама отхвърлих щастието свое, ...
  604 
Когато страдаш за момче и болката не спира,
сякаш това момче нож в гърдите ти опира.
Опитваш се сълзите си да спреш,
а предпочиташ от мъка да умреш.
Оставаш за него неразбрана, ...
  770 
Random works
: ??:??