Ти да видиш
Добър съвет ми даде един приятел. Щом не можеш да заспиш вечер, пий, вика, 50-100 грама ракия, ще заспиш моментално. И аз пия. И те така всеки ден просто за лек я взимам, щото имам безсъние, не за друго. Па тя ракията една хубава, една такава мека, пивка, за чудо…– майстор е баща ми. Като мед влиза елексира и те затопля цялата. Няма и седмица откакто е отлежала. Много върви с туршията, която направихме за тази зима.
И сега, полунощ минава, аз се въртя в леглото, не мога да заспя, та станах и си сипах малко от цяра, както го е казал народа, и пак си легнах. Вече спя и изведнъж сънувам, страшен сън сънувам, да ви кажа, направо кошмар, някакви зелени човечета разбъркват туршията и пият от гроздовицата, и ми се смеят. Бре, пущините, викам си, ще я изпият. Сепнах се и се събудих и право в мазето, а там татко.
- Аз такова… тука – вика той – да нагледам ракията съм дошъл. Ясно, мисля си, и той е сънувал страхотии. И пак отидох да си легна, спокойна, че има кой да я пази.
На другия ден споделям съня си с брат ми и той казва решително, с пълна бойна готовност:
- Не се безпокой, аз ще наминавам да пазя ракията.
И наистина още на другия ден гледам брат ми извикал и подкрепление - бай Мишо съседа и един негов приятел - да я пазят.
И така минаха две седмици. И една нощ, пак след полунощ, аз се въртя в леглото и по някое време съм заспала. И пак сънувам зелените човечета, едни такива малки, говорят ми нещо, аз ги не разбирам, хвалят ми май ракията и май са пияни, мисля си аз… Скочих като ужилена и право в мазето. И що да видя… пуля се и не мога да повярвам на очите си – ни ракийка има, ни туршийка, само инвентара останал. Изпили са я и са я изяли, значи (!) или са ги отмъкнали на тяхната планета по техния си извънземен начин – осени ме дълбока мисъл. И сега кво… „Ц“ – ни туршиѝка, ни капка от божественото питие, а иде зима… Е затова не обичам зелени човечета.
© Vaska All rights reserved.
