Ти и той или той и ти
1 min reading
Шепотът на стрелките пронизва съзнанието ми... Колко е часът?!
Шепотът на времето блъска по гланцираната повърхност на снимките,
дращи, ала без успех, непокътнати са, засега...
Непокътнато е и усещането за теб, запечатано в спомена, засега...
С онази очерователна усмивка и с онзи поглед светъл, гласа ти... От време на време го чувам в мислите си, само че това не си ти, а онова момче, което срещнах преди години.
Теб те няма на моите снимки, нито в спомените крехки.
Иска ми се да те познавах.
Иска ми се, когато се събудя някоя сутрин и да разбера, че си се върнал.
Иска ми се заедно всички да излезем, както когато бяхме по-малки.
Иска ми се всеки да разкаже през какво е преминал и през какво не е успял.
Иска ми се отново да се съберем на пясъка студен, докато слънчевите лъчи разкъсват морските вълни, за да докоснат хоризонта ни.
Да се зарадваме и разочароваме от това какви сме и какво сме очаквали един от друг.
Да се усмихнем макар и насила, за да се излъжем, че ще бъдем винаги заедно,
макар и поотделно в своя собствен свят.
Да погледнем с онези очи, по детскому наивни, които говорят за истини, а крият тайни, да използваме "благородни лъжи", за да не покажем тъгата, която в сърцата ни лежи.
А най-много ми се иска да се запозная с теб или не - предпочитам онова момче, което познавах. Страх ме е да заменя образа му... Страх ме е да разбера, че ти си момчето!
Ти... твоето ново аз... този, който не познавам... този, който ми отне завинаги така специалното за мен момче! Който не ми даде шанс дори да кажа, че сега ми липсва.
Ти или той, или ти и той, сега вече е без значение, и двамата сте притиснати от надгробния камък. Надгробният камък, на който стои вашата снимка - теб не те познавах, но него - да... И ми се иска да вярва, че ти си онова момче - моето момче!
Шепотът на времето блъска по гланцираната повърхност на снимките,
дращи, ала без успех, непокътнати са, засега...
Непокътнато е и усещането за теб, запечатано в спомена, засега...
С онази очерователна усмивка и с онзи поглед светъл, гласа ти... От време на време го чувам в мислите си, само че това не си ти, а онова момче, което срещнах преди години.
Теб те няма на моите снимки, нито в спомените крехки.
Иска ми се да те познавах.
Иска ми се, когато се събудя някоя сутрин и да разбера, че си се върнал.
Иска ми се заедно всички да излезем, както когато бяхме по-малки.
Иска ми се всеки да разкаже през какво е преминал и през какво не е успял.
Иска ми се отново да се съберем на пясъка студен, докато слънчевите лъчи разкъсват морските вълни, за да докоснат хоризонта ни.
Да се зарадваме и разочароваме от това какви сме и какво сме очаквали един от друг.
Да се усмихнем макар и насила, за да се излъжем, че ще бъдем винаги заедно,
макар и поотделно в своя собствен свят.
Да погледнем с онези очи, по детскому наивни, които говорят за истини, а крият тайни, да използваме "благородни лъжи", за да не покажем тъгата, която в сърцата ни лежи.
А най-много ми се иска да се запозная с теб или не - предпочитам онова момче, което познавах. Страх ме е да заменя образа му... Страх ме е да разбера, че ти си момчето!
Ти... твоето ново аз... този, който не познавам... този, който ми отне завинаги така специалното за мен момче! Който не ми даде шанс дори да кажа, че сега ми липсва.
Ти или той, или ти и той, сега вече е без значение, и двамата сте притиснати от надгробния камък. Надгробният камък, на който стои вашата снимка - теб не те познавах, но него - да... И ми се иска да вярва, че ти си онова момче - моето момче!
© Искра All rights reserved.
