Jul 11, 2021, 2:22 PM

Ти си моята утеха

  Prose » Others
742 0 0

Гневна ме свари ти.

Нямах желание да говоря дори.

Стана ми мило, че ми звъниш. 

И без да мисля ти отговорих.

Разлях си мъката страшна,

а ти кротко ме изслуша.

Не спрях да изричам думи отровни,

а ти с мили думи ме успокои.

Не се усетих, че мина час от разговора ни.

Честно да ти кажа не исках да затварям слушалката,

защото чрез тебе намерих мира в себе си. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yoana Stamatova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...