Така ми каза ти. Думите ти сякaш успяват да продупчат бронираното ми съзнание. Не е защото ми липсваш. Не ми липсваш... или поне така си повтарям. Осъзнавам, че от теб остана само това. Спомени и думи.

Намразих те. Не можах да излъжа отново. Разкрих се. Пред теб бях отворена книга, а ти обичаше да четеш. Може би успя да ме разлистиш, а може би не съвсем. За теб бях „спомени и думи” а ти? За мен ти бе действия и бъдеще... Да, моето мечтано бъдеще. Перфектният човек. Затова ти успя да забравиш всичко с лекота и да продължиш да живееш... а аз? Аз понякога пиша и спомням си. Лошо е!? Не, далеч не е... аз така живея. Чрез спомените описвам думите, а с думите рисувам бъдещето си. Нека отново да звуча нелепо. Критикувай, аз не те усещам. Гласът ти е безмълвно оглушен  от болката. Очите ти са загубили блясък и цвят. Не съм подвластна на обичта си към теб. Не и днес. Разруши се всичко. Неусетно и болезнено Тъмнината превзе чувствата, но не и спомените. Отне ми усмивката, но не и думите... 

Не усещам липса. Връхлетя ме сила и разбрах коя съм. Пустинен вятър продуха страниците от книгата на съзнателния ми живот. Отворена бе там, където пишехме заедно.  И сега... остана моя честта да я допиша, сама, докато не започна отначало. Ще черпя от всички СПОМЕНИ и ДУМИ, коiто създадохме заедно, на коiто ти ме научи. Ще продължа да живея по онзи мой начин, който ти не прие... но някой друг хареса.

Аз съм „спомени и думи”. Нека всички те са посветени на теб, създателю на творческото ми аз, за да разбереш, че вече единственото, което може да опише красивото в приказката ни, където с теб бяхме главните герои, са само спомените, изрисувани чрез думи. Прости ми, че спомням си и още изписвам те с всяка своя дума, неволно е.

И когато ми зададат въпроса коя съм, ще цитирам фразата ти. Плашещо е. Нима някой друг ще проникне в моите спомени, нашите спомени. Нима някой друг ще отгатне думите, посветени на теб. Едва ли... Но и на него ще подаря нови думи и нови спомени. Наши.

Ти отвори книгата на живота ми и заедно написахме първите редове. Сега всичко започва с теб. Първите изречения, първите цитати.

 „Спомени и думи."

Прости ми. Ти описа ме такава в онези редове.

Прости ми. Това остана от теб, незабравим мой авторе.