Тихите стъпки на Пловдив
Пловдив е минало, сегашно и бъдеще. Начало без край. Живот, пълен с тихи стъпки, някои оставящи следи, а други - изчезващи завинаги. Един град, който ще тлее в мен до последния ми дъх.
Пловдив е приют за живеещи, идващи и отиващи. Някъде ще чуеш ,,Прекрасно местенце'' или пък ,,Нищо особено'', но всеки пътник е запазил в себе си нещичко от вълшебното му излъчване.
Калдъръменият път в ,,Старият град'' и контурите на къщи, запазили в себе си уюта от миналото. ,,Античният театър", доставящ и до днес възхищение в човешкото око. Уханието на липа в ,,Цар Симеоновата градина'' и езерото с ,,Пеещите фонтани''. Шумотевицата от хора, движеща се по алеята на ,,Главната''.
Град, изваждащ на показ творческите възможности на всеки един устремен талант с прекрасните си панаирни сбирки. И всичките тези места, и да искат да останат незабелязани, привличат като магнит. Едно непокорно детство и свят, гъмжащ от хиляди съдби.
Тези, които са посадили корените си в града, рядко могат да забележат в какво богатство живеят.
Докато моите следи все още отекваха по улиците, аз си оставах заслепена в проблемите ми. Сега светът ми е вън. Далеч. Там, където имат място спомените за отминали години. Виждала съм лъчезарното отражение на деня в града и пустата тъмнина на мрачната нощ. Като всяко населено място с голям брой жители, така и Пловдив носи в себе си доброто и злото. Благодарение на нас, хората.
Кражбите, разпространяването на наркотици и пазарът за живи тела не могат да останат далеч от тъмните улички на града. Но някак си остават в тъмното, както всички несправедливи неща.
Радвам се, че съзнанието ми е успяло да заличи, като с вълшебна четка, всеки негативен миг от спомените ми.
Днес ясно мога да видя труда и борбата на тези, които са допринесли със сърцето си добро.
Увеселителните паркове, пълни с детски усмихнати лица.
Малки създания, чийто стъпки тепърва ще отекват в прегръдката на Пловдив.
Учителският стремеж към по-добро възпитание на младите и реализиращи в живота бунтари. Опитът да бъде запазено миналото в съвременния живот.
Светлината на града може да бъде погледната от просто око. Всеки определя сам за себе си какъв спомен иска да носи в сърцето си.
Ще кажете: ,,Откъде накъде изказвам мнение за място, което вече е далеч от живота ми.’’
Та аз дори не присъствам, но това не ме прави неутрална. Моят първи допир с въздуха, първото ми виждане към света, първото ми разочарование и щастие. Всяко първо нещо, случило се с мен, е свързано с обгръщащия ме град Пловдив. Трудно е човек да забрави. Носталгията те съпътства, та дори животът да е запълнен пълноценно. Моите стъпки заглъхнаха някъде там, но аз все още ги чувам. Тихият есенен дъждец, потропващ по перваза. Сухата нощ в зимни преспи и свирещият вятър във прозореца. Носещото се ухание на пролетта от тепетата. И слънчевата милувка на лятото, изпълнена с хиляди стъпки, оставящи следи, или може би завинаги изчезващи...
© Елeна All rights reserved.
