“Джаз... – хубави хора в кофти настроение”
Тихо свири… онези ноти танцуват на повърхността на локвите. Стъпват на пръсти като малки балерини. Като дами с островърхи обувки стъпват нотите в локвите и се разливат, плуват, полепват по всичко наоколо. Там на ъгъла до онази тухлена сграда един мъж свири своята тъжна мелодия. Саксофонът му се извива като пластично женско тяло в ръцете му. Пръстите му треперят: ту много силни и решителни, ту много плахи и нежни докосват гънките на този бляскав инструмент. И тези малки нежни черни нотички се подават плахо и плавно, а други направо изхвърчат. Фенерите светят нависоко малко начумерени от дъжда и сякаш се накланят за да осветят своите танцьори.
Един се понаведе повече и взе да наднича любопитно в прозорците на тази малка уличка, и после шепнешком разказваше какво вижда. Той беше новак, днес го бяха монтирали точно на ъгъла. Шепнеше на господина със саксофона и той променяше мелодията и малките му кални дружки танцуваха своя изящен, смешно очарова ...