Тип-топ 2
- Скъпи, помислих си…
- Добро начало, скъпа. Опитай пак…
хххх
Казвам на младия комшия: „Милко, интересно наблюдение – сутрин първи излизам с кучето и асансьора идва все от петия етаж. Тоест, ти последен се прибираш…“
„Ами да се оженя, вика, и ще си седя в къщи…“
Няма опит, няма…
„А сигурен ли си – подкачам го – че точно тогава няма да ти се иска да не се прибираш?“…
хххх
Срещам комшия – невероятно, но… По-дърт и от мен.
Разправя ми как гледал турски сериали, колко хубави били…
Викам му: „Ти не помниш ли едновремешните? От „Изаура“ до оня проточен за Ричи и компания?“…
Тъжно ме поглежда: „Не съм ги гледал. Тогава нямах време – нали работехме…“
хххх
Нагледах се на пропагандата по телевизора. А после отидох на пазар.
Казвам на продавачите:
- Сложих таван на цените. И няма да взема нищо, което е по-скъпо от моите разценки. Длъжни сте да ми продавате според моите мераци…
Ма, тия не разбират от модерна западна пазарна икономика…
Нищо не дават.
Само се хилят…
© Георги Коновски All rights reserved.
