3 min reading
И се възцари тишина... Не просто липса на звуци, а самота, празнота, липса на живот, на чувства, на емоции... Тъжна емо песен насища въздуха с отчаяние.
Отчаяние? Това си е емоция... Дали?
Шибаната ù липса...
"Болка, болка без любов, болка, защото предпочитам болката пред нищото..."
Клоните на близките дървета, подобно на ръце на мъртъвци, грозно посягат към красивото звездно небе, посягат за надежда, посягат за любов... посягат за един последен път...
Надежда, която не съществува... Любов, която убива...
Там плака с часове. Когато най-накрая се посъвзе, отиде до бюрото си и отвори "тайното чекмедже". Извади една неотваряна бутилка текила. В чекмеджето имаше и лимони, и сол, и лед. Но Еми бе твърдо решена действията ù да не бъдат приятни. Върна се до прозореца и седна на перваза. Люлеейки краката си на 5 етажа над земята, тя отви капачката. В лицето я лъхна огненият дъх на мексиканска текила. Главата ù се замая за момент и се зачуди дали да не се откаже, но нова вълна ридания заплашваш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up