И се възцари тишина... Не просто липса на звуци, а самота, празнота, липса на живот, на чувства, на емоции... Тъжна емо песен насища въздуха с отчаяние.
Отчаяние? Това си е емоция... Дали?
Шибаната ù липса...
"Болка, болка без любов, болка, защото предпочитам болката пред нищото..."
Клоните на близките дървета, подобно на ръце на мъртъвци, грозно посягат към красивото звездно небе, посягат за надежда, посягат за любов... посягат за един последен път...
Надежда, която не съществува... Любов, която убива...

Там плака с часове. Когато най-накрая се посъвзе, отиде до бюрото си и отвори "тайното чекмедже". Извади една неотваряна бутилка текила. В чекмеджето имаше и лимони, и сол, и лед. Но Еми бе твърдо решена действията ù да не бъдат приятни. Върна се до прозореца и седна на перваза. Люлеейки краката си на 5 етажа над земята, тя отви капачката. В лицето я лъхна огненият дъх на мексиканска текила. Главата ù се замая за момент и се зачуди дали да не се откаже, но нова вълна ридания заплашваше да провали намеренията ù. Тогава тя надигна бутилката. Допирът на студеното стъкло я възбуждаше, парещият вкус я изгаряше, риданията разкъсваха. След миг се успокои. Двеста и петдесет милилитра текила на екс имат интересни ефекти върху някои индивиди. При повечето този ефект е познат под добре познатото наименование "пиянство". Едва фокусираше перваза под себе си. Светът бе в мъгла. Тя се отпусна. За миг заспа. И повече не се събуди.
Червено слънце, кървави лъчи се разливаха във всевъзможни форми. Кръвта по асфалта вече засъхваше, когато писъците на пощальонката събудиха половината квартал.

Понеделник, обяд, ваканция. Стан отиде в гаража на баща си. Взе голямата брадва и я наточи до краен предел.  Искаше да изглежда като лунатик на лсд, черни кубинки на лилави петна, шипове на лявото бомбе, червени дънки, дълга верига от колело, избеляла и прокъсана тениска на секс пистълс. Намаца се с черни сенки, косата му все още бе лилава. Наметна си черния шлифер грабна брадвата и излетя.

Отиде при Блеки. Кучката си беше сама в къщи. Разби вратата с ритник и влетя в къщата. Блеки стъписана от трясъка, бе замръзнала на средата на хола. Когато го видя, изпищя и започна да се гърчи в пристъп на паника, но не помръдна, вцепенението бе прекалено голямо. Стан тръгна към нея.

- Тя се самоуби, Блеки! Мъртва е, няма я вече! И защо, защото ти си тъпа кучка.

Стан крещеше, беше я хванал за раменете и я тресеше в пристъп на ярост. Блеки просто стоеше и пищеше, не смееше да мръдне. Разплака се. Виждаше яростта и гневa в очите на Рон, виждаше тази устременост, с която хищниците преследват плячките си, виждаше жаждата за кръв. Стан я бутна на земята, настъпи я през гърлото и вдигна брадвата. Тя се мяташе като риба на сухо, всячески се опитваше да избяга, започваше да се задушава. Големият грайфер на кубинките раздираше кожата на врата ù. Започваше да чувства онази безнадеждност, която те обхваща, когато на синия екран на уиндоус се покаже по средата на компилацията на някоя програма. Рон засили брадвата. Острието отстрани скалпа от черепа. Тя се скъсваше да пищи. Вторият замах бе малко по-неточен и вместо малко няколко сантиметра под първия, брадвата се вряза в окото и слепоочието. Потъна в главата ù като в масло. Стигна доста дълбочко и писъкът на Блеки секна. Стан извади брадвата и усети нов прилив на гняв. Направи главата ù на мешана салата. Остави брадвата забита в гръдния ù кош. Чувстваше се спокоен, прекалено спокоен, по дяволите. Отиде до хладилника и се почерпи с една студена бира. После отиде до трупа на Блеки, напълни една чаша с кръвта ù и започна да пише по стените. "Тя умря, защото бе една егоистична самовлюбена кучка, тя отне живота на... тя съсипа и моя." Отдолу се подписа. Захвърли останалата част от кръвта на пода. Цялата стая бе в пръски кръв. Излезе на двора. Седна на един шезлонг, извади глока на баща си, погледна към небето, облаците бяха изключително красиви. Небето по-синьо от всякога. Дръпна спусъка и не дочу ехото...