Точка на пречупване
Мечтата на племенницата ми, родена в Русия, беше да види морето. Тя беше чела и слушала много за него, но никога не го беше виждала на живо. След като дойде на гости в България, първата ми работа беше да ѝ осъществя мечтата. Заведох я във Варна и, хванати ръка за ръка, се озовахме на централния плаж.
– Е, къде е морето? – попита тя, очите ѝ блестяха от възбуда и нетърпение.
– Ето го – посочих аз към вълните, които се разплискваха до босите ни крака. – Това е морето.
Погледът ѝ помръкна внезапно. Тя се наведе леко, сякаш търсеше нещо току-що загубено в краката си, и изрече с горчивина, почти през зъби:
– Но това е вода!
– Да, но мнооого вода! – опитах да се пошегувам, за да възвърна блясъка на мечтата ѝ, но уви – реалността вече беше надделяла над магията, превръщайки я в норма на разочарование.
© Гюрхан All rights reserved.
