Какво означава да ти "лепнат" епитета "сладко момченченце"?. Според мен е трудно да се каже, защо хората предпочитат някои деца да ги обозначават като такива или онакива. Така да се каже, те си приличат. Но ние, със своя поглед, виждаме някакви разлики, които се раждат от нашите преживелици или спомени. Забравяме обаче най-важното нещо, и то е "пластелина". Метафора на нашето собствено недооформено аз. Погледът на една вътрешна самооценка е в сила да дава епитети на някого. Душата вижда винаги в себе си т.е. в тялото си нещо недоизпипано, нещо, което е сгрешено и търси начин да го поправи. Това търсене може да бъде и коварно. Ето как, разхождайки се из централното гробище, Йорданка се вглеждаше из паметниците на тези, изгубили душите си, тела. Тя идваше рядко и винаги уж за малко, но времето ù сякаш само се удължаваше. Един месец след престоя ù на гробището, тя се запозна с един наистина привлекателен мъж, който от самото начало си бе признал за двете му приятелки, които починали в ръцете му. Тя само беше учудена защо не му прави впечатление? Типът, който седеше пред нея, бил криминална личност, но и много загадъчен. Тя виждала в него това, което е можело да стане от него, а реалността ù се губеше. Това не предвещаваше хубави неща, но все пак връзката продължила. Времето, което минавало, само насочвало към подобен край - като на неговите предишни приятелки. Именно нейната смърт. Имало сякаш някаква сила отгоре, която ги пазела и двамата, но въпросът бил защо? Отговорът, може би, защото датата 26.09 - на която тя била родена, е датата на предаване и приемане на знанията в живота. А и неосъзнатата нужда от физически и психически притурки към любовта доставяла "свежестта" във връзката им. Времето даваше на Катерин основата да докаже на Йорданка, че наистина е криминален тип - въпреки всичко, което бе вече получил от нея. Наистина през тази призма на пречупване се виждаше ясно, че е в душата си обратното на това, което привлече Йорданка към него. Безскрупулност, страшно лицемерие и опит в секса, която се оказала и оръжието на престъпленията му. При него идвали раздвоени момичета с "присаден" морал  и на всичкото отгоре отхвърлени в някаква степен от семейството си. Това били и двете му жертви - досега. Той виждал и в Йорданка всичко това, но не подозирал, че прекаленото може да се окаже и спасение за нея. Защото, когато той вече се бил представил пред нея като човек, на когото може да се разчита, точно тогава в него нещо се пречупило - като бенд, който поддържал тинеста вода и той станал страшен. Малко е да се каже страшен. Това, което той обичал да прилага към жените, било най-вече самовнушенията му. Считал ги винаги като изкупителни жертви и това, което винаги им позволявал в началото, изключително рязко им ги забранявал. Това секвало задоволството в тях и било равно на рязка парализа. Следващият удар бил, че започвал да им "влачи" публика - негови приятели, по време на любовните игри, с което действие ги унижавал до краен предел. А когато започвал и да ги продава на околните му съседи, се мислело, че това било капакът на всичко. Но...

Капакът на всичко идвало обикновено с идването на съдебна медицина в къщата му. Така той се разтоварвал от липсата му на знания за света и вече несполучливия му първи брак. Той не бил в състояние да си обясни кога е станал мъж, кога са му били откраднали двете му деца, и кога младите му години са вече отлетели. Той бил един самовглъбил се тип, много разстроен и нямащ времето да опознае себе си. Да бъдеш шофьор цял живот и да видиш смъртта на майка си, за него означавало краят на света. Това, което разказвам сега - тук е по действителен случай, но важното е, че вече един писател на име Павел Вежинов е писал по такъв случай, който завършва със смърт. Романът му "Бариерата". Бариера в живота няма, има страхове и недоусъвършенстване на качествата на човека. Въпросът е да приемеш промяната и как да я приемеш, а не да решиш дали да живееш или не, макар че в България - според мен, за да няма такива нелепи смъртности е важно след като се започне една връзка и то особено ако и вече е интимна, тя да се узаконява, но не ако има дете, а със започването на самата интимност. Да могат жените да имат правото подобно на омъжените жени да изискват от мъжа неща, свързани с здравето им. А мъжете да не могат по никакъв начин да посягат на тях, подобно на непотребни вещи - да ги бият или обиждат. МОЛЯ, НЕКА СЪБЕРЕМ ПОДПИСКА ЗА ПРОМЯНА НА ЗАКОНА!!!

Така ще има много по-малко разводи. Повечето бракове ще бъдат в полза на обществото, защото мъжете и жените ще могат да се приемат като такива, но правилно, и така ще намалеят и изнасилванията. МОЛЯ, ИЗЛЕКУВАЙТЕ С ПОДПИСИТЕ СИ ПОНЕ ЕДИН ОТ ТУМОРИТЕ НА НАШЕТО ОБЩЕСТВО!!!...