Mar 23, 2017, 6:49 PM

Тогава казвам "Обичам те"

772 1 0

Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговорът, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието да бъдеш обичан на свой ред изчезва, но и то става маловажно. Остава важно единствено чувството. Превзело всяка молекула от тялото ти, настанило се трайно на върха на сетивата ти, избистрило извора на мисълта ти. По най-естествения начин – неусетно. И осъзнаеш ли го, признаеш ли го, приемеш ли го – заживяваш чрез него. Спокойно. И огънят ти гори за двама.
Кой каза, че Любовта е пареща и необуздана?! Страстта може би. А тя е следствие.
Любовта е хладна увереност. В себе си.
Ето, тогава казвам „обичам те“.
Ти чу ли го от мен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

15.09.2016

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...