•Беше есенен ден! Ти ме забрави, аз дълго гледах след теб и аз исках да те спра! Край мен минаваха хора, заети със своите дела, тогава един малчуган си играеше до мен, обърна се към мен и ме попита "Батко, защо си сам?" Замаян бях от въпроса му, сърцето ми силно заби. Малчуганът чакаше отговор, в очите блеснаха сълзи! Преглътнах сълзите горчиви и гордо изправих глава! Помилвах момченцето мило и тръгнах в живота САМ!•
© Борислав Василев All rights reserved.