•Беше есенен ден! Ти ме забрави, аз дълго гледах след теб и аз исках да те спра! Край мен минаваха хора, заети със своите дела, тогава един малчуган си играеше до мен, обърна се към мен и ме попита "Батко, защо си сам?" Замаян бях от въпроса му, сърцето ми силно заби. Малчуганът чакаше отговор, в очите блеснаха сълзи! Преглътнах сълзите горчиви и гордо изправих глава! Помилвах момченцето мило и тръгнах в живота САМ!•
© Борислав Василев All rights reserved.
latinka
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
