20.07.2013 г., 20:20  

♥Той♥

2K 0 0

Беше есенен ден! Ти ме забрави, аз дълго гледах след теб и аз исках да те спра! Край мен минаваха хора, заети със своите дела, тогава един малчуган си играеше до мен, обърна се към мен и ме попита "Батко, защо си сам?" Замаян бях от въпроса му, сърцето ми силно заби. Малчуганът чакаше отговор, в очите блеснаха сълзи! Преглътнах сълзите горчиви и гордо изправих глава! Помилвах момченцето мило и тръгнах в живота САМ!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...