Отново разрових архива си и попаднах на бая голям куп хартия – дебела, пожълтяла, изпълнена с текст, написан на машина.
Бях забравил тази киноповест. А е писана доста отдавна – преди двадесетина години. И е по истински случай – повод ми даде опита на едни младежи да отвлекат самолета за Варна и да кацнат във Виена. Където очаквали… Абе, посрещане, казано в някогашен стил – с цветя и рози.
Прередактирах и ето…
1
Ноемврийско утро. Слънцето, вече готвещо се за зимен сън, бавно изплува над покривите. Хората все още са с шлифери и якета, макар че някъде вече се мяркат модните къси кожухчета. Всъщност, с якета са най-вече учениците, бързащи за сутрешната гимнастика – все още традиционна и задължителна.
Като ручеи те се изливат от входове, улички и квартали, сливат се в широк поток пред входа на училищния двор и се разпределят по класове в оформящия се блок.
Звучи музика. И започва гимнастиката – под ръководството на преподавателя по физкултура, под надзора на учителите…
А Гената сега се събу ...