16.

Гената звъни на таванска врата. Отваря сънлив младеж по черни гащета.

- Да не си луд? – казва Гената и сочи висящия на стената в коридорчето термометър.

- Тренинг, Гена! Давай напред... – обръща му гръб той.

Зад късото коридорче си е таван като таван. Студентски. Влизат зад лявата врата. Вътре има две легла, естествено едва оправени, маса, два стола, шкаф върху рахитични крачета.

- Камен не е ли идвал? – пита Гената.

Обличащият се младеж – Стефан, студент по неизвестни науки, измучава в гънките на пуловера. Измъква глава.

- Отиде до телефона. Сядай, не си на гости, хляб и сол не чакай.

И едва Гената успява да седне на отсрещното легло, в стаята като вихър връхлетява нисък, чернокос негов връстник. Ръцете му са заети с две пътнически чанти. С глава сочи на Гената да се премести, мята едната чанта на стола, а от другата изсипва върху освободената площ куп дамски бикини. Повтаря операцията с втората чанта. След това започва да ги оглежда чифт по чифт.

- Колко години смяташ да ги носиш? – уж е учуден Гената.

Нисичкият не си прави труда да отговори. Намесва се не по-малко смаяният Стефан.

- Милен пак е ударил някаква далавера. И как само ги урежда...

- Как, как... Ех, тези са кални... Тези пък малко разплетени... Докараха ги едни сърби. В калниците. Така са ги оплескали, че...

- Защо не ги провери на място? – пита Стефан.

- Хайде стига, бе! МВР-то ще чака да проверяваме... – Милен не е усетил, че го поднасят – А сега трябва да тичам за такси, после два дена в Търново...

- В Търново ли?

- Тамошните студентки ще ги лапнат като топъл хляб. Още днес трябва да тръгна и – далаверка, братче...

- Ох, ще капнеш от умора. Защо си се захванал с такава тежка и неблагодарна работа, а? – Стефан продължава с гаргарата.

Милен хвърля едни бикини върху почти пълната чанта и се изправя. Ядосан е.

- Я стига! Ти, като си толкова трудолюбив – учи. Завършвай, дипломирай се, ще ти намерят работа някъде. С келявите си двеста лева няма да посмееш даже да погледнеш ресторант, камо ли да живееш като бял човек... Една вода в „Ню Отани” няма да можеш да пиеш. Чешмичката в парка е за такива трудолюбиви и правилни...

Сгефан намига на Гената.

- Тежък случай, Гена...Я дай да се напием от мъка. Щото може случайно да завърша, да ме пратят в провинцията и там да умра от жажда. Нали им липсва „Ню Отани”...

Но Милен няма време. Без да слуша, той завършва огледа на последните бикини, прибира ги в чантата. Тъкмо е завършил качествения контрол и се готви да тръгне, вратата се отваря и влизат  Камен, Краси, Асен, Миро.

- Здрасти! – казва Камен и сяда на свободното легло. Наместват се и другите, измърморвайки поздрави.

- Камо, - казва Стефан – баща ти иска наема днес...

С уморен замах Камен вади от джоба синичка банкнота, Миро – две по пет, като промърморва „И за Гинчо”, Гената бавно вади няколко смачкани еднолевови банкноти.

Само Милен нещо се бави с таксата, но умело се отдалечава към вратата.

- Слагай в казана – казва Камен.

- Камо, - в гласа му има даже масло – нали разбираш, трябва да тръгвам към Търново, малко бизнес. Сега ми трябват, но като се върна...

- А може да използваш безплатно базата, нали? Ама си стипца... Я го дръжте!

И, докато Миро и Краси се надигат, Милен вади няколко шумящи новички банкноти от джоба, слага едната върху масата, грабва си ресто и изчезва през вратата.

- А ти? – всички гледат към Краси.

Той рови из джоба вече няколко минути, слепешком брои пари, вади монети и смачкани банкноти, сглобява нужното. Но... Без цели 40 стотинки...

- Камо, - предъвква думите той – Довечера ще донеса...

Камен с презрение хвърля левче върху купчината. После се обръща към Краси:

- Слушай, бае! Не разбра ли, че без пари си нищо. Приятелството си е приятелство, сиренето е с пари. Намирай навреме и ще си в добри отношения с всички. Без пари е само в библиотеките. Даже в обществения клозет искат стотинки. Раздвижи се, живни малко... Стефо, да ти кажа – довечера теренът ще ми трябва...

17.

Сега таванът не блести под лъчите на слънцето. Сполучливо нагласеното освегление го е превърнало в малък бар. И публиката е подходяща – Камен и приятелите му, момичетата на Весо, самият той. Там е и Светла. Висока, тапориста, „мъжко момиче”.

На масата – основа на бара – има няколко бутилки с красиви етикети. Естествено, тези етикети са на латиница. Съвсем нормално е, че и звучащата музика е гръмка и супермодерна.

В ъгъла са Гената и Марина. Той се е разположил на пода, а тя на един от двата стола. Нещо тихо си говорят, но явно се разбират през шума. А Гената не чува, че Камен го вика. Накрая разбира, казва нещо на Марина и отива при него. Сяда на кревата до Светла.

- О, Гена, ти съвсем се загуби – казва Светла – Какво ново-вехто в школото? Още ли ме плюе Кънчева?

- Казаха, че си се движела в тежки компании и сред леки момичета – подмята Асен.

- Не и Кънчева – поправя го Гената – Тя не клюкари...

- Вярно – върти чашата в ръка Светла – тя не клюкари. Ама е проклета! Като почне да опява – направо сам умирай. Защо я интересува нея какво харесвам, кого обичам, къде ходя... Затова и напуснах. Сега съм екстра. Записах вечерното. Работя в тото-пункта, а после светът е мой...

- Или поне заведенията – пак подхвърля Асен.

- Ама и ти си проклет – незлобиво се усмихва Светла – Все да щипнеш, да хапнеш, да боцнеш... А иначе е вярно. По светло и чисто... Имаше в някакъв филм нещо за чистото и светлото по заведенията. Не искам сивотата и мръсотията да ме погълнат. Сега да си походя, да си полюбя, да си почина... Щото после като ме завърти шайбата – само бачкане ме чака...

Камен усърдно й налива. Светла надига чашката и гледа през нея към лицето му.

- Камо, Камо, не се опитвай да ме напиеш. Нося на много – и на пиене, и на морал, и на мъже... Но с теб няма да легна – и толкоз! Не си от моята категория, а не ща да слизам надолу. Виж – Гената... Ама с пеб – тцък! Светла може да е такава и онасава, но си подбира съседите по възглавница. Любов търся аз, не парите ти. Любов! Камо, освен страст към зеленичкото – друго нещо да си изпитвал? И мислиш, че с тия пари ще запълниш кухото в мен? Не става, Камо...

- Проститутка - мърмори Камен.

Като хищна котка Светла му плясва физиономията. После навежда глава и хич не се интересува от ставащото.

- Хайде стига! – казва Асен – Ще развалите всичко! И престанете да й наливате...

- Асьо, - вдига глава Светла – И с теб не бих легнала. Щото си приятел. Пък легна ли ти – край на приятелството...

- Добре, добре – ласкаво, като на болна, говори Асен – Полегни малко сама, като се оправиш – ще продължиш с нас...

Като восъчна фигура Светла се олюлява и стоварва на леглото. А Асен нещо говори на Камен. Краси зад тях е успял вече да опразни водна чаша и хленчи:

- Нямал съм пари... Ами на мен баща ми не е клечка! Откъде да ги взема?... И това ми било приятел... Почакай – ще намеря аз. Ще намеря! Знам как... Ще видиш ти тогава кой е Краси... Ще намеря... Само че – откъде да намеря?

- Обери банката! Или някой милионер! Само млъкни – грубо го прекъсва Асен. Той е обхванал Веса и нещо шепне на ухото й. Изглежда не е урок по физика, защото тя непрекъснато се кикоти...

В центъра Миро се опитва да обгърне необятната физика на Нели в някакво подобие на танц. А другите са разбити на групички и вече са в положение, когато всеки слуша само себе си и се наслаждава на разговора с интелигентния събеседник.

Изведнъж Гената скача. Да, не се е излъгал. Чул е гласа на Марина. А нея я няма в ъгъла.

Прескачайки насядалите на пода, той се устремява към малкия коридор. И за миг застива. Васко е сграбчил Марина в прегръдките си, тя се извива безпомощно, опитвайки се да се изтръгне от подпийналия напорист младеж. Но Гената няма време за разсъждения и наблюдения. Замахва и бие... бие... бие... Не мисли, а бие... Васко се гърчи като червей между срещащите се стени, но ударите го намират. Докато Асен не хваща Гената с две ръце отзад и го затегля към изхода.

- Остави го – казва задъхано той – Няма да лежиш заради една гнида...

Гената едва сега се оглежда. Малкото коридорче е пълно с хора, Марина я няма между познатите лица. Само отдолу по стълбите звучат токчетата й.  Гената грабва палтото й, тича навън.

Асен внимателно вдига падналия на пода окървавен Васко, навежда го над намиращата се зад вратата мивка, пуска водата. След това с неочакван удар събаря на пода Камен.

- Гадина! Ти какво си мислиш – че си големия тарикат? А останалите сме глухи...

18.

Гената тича след Марина по пустата улица. Намята я с палтото. Иска да й обясни, да се оправдае, че не е виновен, че са го подвели и примамили елементарно... Но Марина го отблъсква. Плаче и тича. Гената изостава бавно, спира и гледа след нея.

19.

На тавана е полупразно. Няма го Асен, няма ги другите, няма ги момичетата. Само Камен седи мрачен и опипва носа си.

Гената влиза, поглежда, отпуска се на леглото. Събудилата се Светла му налива в малка чашка, той я надига без да погледне какво е. След това сам си я пълни.

А Светла се е облегнала на рамото му. Нито е видяла какво е станало, нито е разбрала, че са почти сами. За нея важното е – Гената е тук. Даже глава вече е отпуснала на рамото му. Но Гената не я поглежда. Вперил е поглед в полегналото прозорче, зад което е безнадеждната нощна тъма, и нищо не казва.

20.

И пак е сутрин. Гената поглежда нагоре. Таванът. Зад рамото му една ръка му подава цигара. Светла.

Неговата глава, обаче, тежи. Измъква се изпод одеялото. Влиза в тоалетната. Повръща. Пие сода. Плиска се с вода.

По стълбите изтропват стъпки. Камен.

- Давай, че закъсняхме – казва той, без да се впуска в обяснения. И Гената „дава”. А това означава бесен спринт по улиците. Между хората, тръгнали в тоя миг на работа. Понякога блъскан, понякога сам блъскащ се из тълпата. Ежедневие...

Но... Всичко това е напразно. Учениците вече влизат в училището, дежурна е Кънчева. А това означава записване на закъснелите в специалната тетрадка, после разправии с класния. Най-малко. Така и става.

- Запиши ги – казва, без да поглежда към тях, Кънчева.

Дежурният ученик вдига химикалката. Не ги пита за имената. Единадесетокласниците са важни личности тук и сега. А дежурният е едва в осми клас.

- Внимавай, заек! А ни запишеш, а... – изсъсква тихо Камен и гласът му спира химикалката.

Но и учителската е чула заплахата и се намесва:

- Записвай! Запиши и заканата на Камен...

Няма смисъл да се разправят. Хукват по стълбите, защото закъснението за първи час поне може да бъде спасено...

21.

Междучасие. Тълпата ученици извършва многокракоръките си движения и с многогласието си прилича на някогашните панаири.

Панаир – това е най-напред веселие. Сега обаче не се отнася за настроението на Гената. Марина е обидена. Не приема извинения, не разбира от обяснения. Не я интересува и факта, че Гената е също своеобразна жертва на тарикатите и е бил просто отвлечен със сладки приказки, че изобщо не е очаквал подобно нещо от уж приятел, че...

И тя с гордо вдигната глава и вид на Горгоната Медуза го поглежда и отминава. Гордо вдигната, за да не види той пълните й със сълзи очи.

Едно дребно първолаче я гледа как плаче в тъмния ъгъл на етажа им, далеч от стаите на големите, и съчувствено пита:

- Како, удари ли те някой?

Ех, зайче – какво разбираш ти от живота... И знаеш ли какво е да те удари някой близък...