- Това е моята меденка! - настоя Сянка.
- Не е - възрази Но Щен Вълк. - Моята е!
- Сигурен съм, че допускаш някаква грешка - не се съгласи с приятеля си човекът. - Защото много добре помня, че точно тук оставих меденката си.
- Да - съгласи се вълкът. - Но и аз оставих тук своята меденка.
Точно тогава в стаята влезе Гар Ван, която тъкмо дояждаше някаква меденка.
- Здравейте, момчета - бодро ги поздрави тя. - За какво спорите?
- А, за нищо - отвърна й Но Щен Вълк точно в момента, в който Сянка ловко измъкна току под пръстите й последната меденка наоколо.
- Хей! - възмути се сенчестата.
- Да, какво? - невинно попита сянката и разчупвайки меденката подаде на вълка едната половина с думите: - Заповядай, Но.
- Благодаря - културно благодари Вълк и скри лакомството в устата си.