1. Мислех си за разговора, който проведох с онази особена жена. Май се казваше Ана. Разбира се фактът, че запознанството ни се състоя в местната психиатрия би обезсмислило съдържанието на разказа й. Това беше и моята причина да опитвам да пренебрегвам нея и думите й всеки път, щом се опитваха да проникнат в съзнанието ми. Но истината е, че не спирах да мисля за проклетите точици в очите й. Те стояха като неканени гости в иначе, по детски, невинните й и прекрасни очи. Те бяха сякаш нейното доказателство, че казва истината. Не зная как са се появили там, но придаваха тъга на погледа й. Именно по тази причина не можех да изтрия самата нея от съзнанието си. Тя ми разказа невероятни неща за себе си. А онова, което премълча, открих в мъничките черни точици.
Тази жена очевидно беше прескочила горната граница на смелостта си и се намираше на съвсем непозната територия, борейки се с незнайните демони в сърцето си. Точно тази борба и невъзможността за победа я бяха довели до тук.
През първите пе ...