Това ли заслужавам?! Чуждите хора – както и да е, но близките?! Приятелите, жената, децата…Тези, за които си отдадох здравето и живота!!! Кръвта ми още стои по стоманените въжета и подпорите, за да са те нахранени, добре облечени, да учат в чужбина… „Много си тъп!“ Така ми викат. Тъжно ми е, болно ми е… На моменти ми идва да метна едно въженце на ябълката… и всичко да свърши. Няма да го направя, естествено, но и така не се живее. „Много си тъп! Много си тъп…“ Защо ми викат така ли? Вас какво ви интересува? Аха! За да прецените дали са прави. И ако са прави – какво? Ще ми помогнете ли да поумнея? Не. Който е глупав по рождение, е глупав завинаги. Ще се посмеете, повеселите за чужда сметка и ще викнете на всеослушание: „Ей, този е много тъп! Добър, добър… та чак глупав!“ И т.н. Защото всички обиди и упреци към мен са за добрините, които правя на другите. Няма да ви давам примери. Много са. Някой ден ще напиша автобиография, роман и т.н. Който се интересува – да чете!
Единственият човек, ...