И тогава той ми каза:
- Трябва да ти призная нещо.... Искам те! Влюбен съм в теб!
- Какво? От кога?
- От 14 години!
И после ми обясни, че ме е харесвал в училище. И много ме е искал. Но е бил още малък...
Първоначално се ядосах. Тъкмо, когато откриеш стар приятел. И му разкриеш всички свои тайни, чувствайки се в безопастност. Когато си говорите и се смеете с часове. Когато отвориш дома си и сърцето си за него. Тъкмо, когато се почувстваш щастлив. Когато се довериш. И се будиш всяка сутрин с мисълта:
- Колко е прекрасно, че си тук! Колко е хубав животът с теб! Моля те не си отивай! Моля те остани! Нека си живеем рамо до рамо, ръка за ръка по приятелски..
.
И мислейки си това и споделяки го пред приятели, внезапно се чувстваш малко глупав.. Осъзнаваш, че съвсем си забравил за правилото: "не съществува приятелство между момче и момиче и между мъж и жена..."
Гадно правило! Нали!?
А винаги ми се е искало да не е така.
Сега се чувствах толкова добре с него, че това еуфорично усещане да е бли ...