Dec 21, 2017, 5:50 PM

Този път няма да ти се размине 14 

  Prose » Narratives
649 1 2
5 min reading
Времето лекува душевните рани. Предният път ме излекува, и сега ще ме излекува. Въпросът е колко дълго ще продължи поредната терапия. Защото понякога на човек му е трудно да издържа.
Пак си мисля всеки ден за нея, но сякаш за по-кратки периоди от време и не ми идва да правя глупости, като да я следя или да бия мъжа й. Неизвестността вече не ме измъчва чак толкова. Все по-лесно се потапям в работата, а в свободното време съумявам някак си да изключвам натрапчивите мисли. Усещам, че животът ми навлиза в по-добър период.
Струва ми се, че чувствата ми към Мими се засилват. Много е мила и добричка, но в същото време за важните неща може да проявява решителност. Как само ме отряза, когато зашепнах в ухото й Името! Още се изчервявам като се сетя как се изложих. С Мими се виждаме почти всеки ден на по кафе. Ходим на кино от време на време. Споделяме си проблемите. Не сме си лягали от онзи случай, но ми се струва, че затоплянето на отношенията ни ще доведе до интимна близост. Започвам да си мис ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хийл All rights reserved.

Random works
: ??:??