След като ме изписаха преди три дена, си лежа вкъщи. Все още се чувствам ужасно слаб и почти не излизам. Повечето време прекарвам на легло, в мислене. Но може би ще е по-добре да се опитам да не натоварвам измъчената си глава.
Мими идва почти всеки ден, след като й свърши смяната. Сменя ми превръзката, пазарува, готви, чисти. Неудобно ми, че я използвам. Всъщност тя сама реши да се грижи за мен. Добър човек. Когато се увери, че нямам нужда от нищо, си тръгва. Никога не остава да преспи у дома. Изглежда уморена, но не мога да преценя дали умората й е физическа или психическа. Май нещо я мъчи отвътре, но не знам какво. Трябва да й се отблагодаря по някакъв начин за помощта.
С Нея се чуваме по телефона. Казва, че има проблеми в бизнеса, но че нещата вървят към оправяне. Казва и че иска да ме види, но че непрекъснато й се струпвали нови и нови ангажименти и просто не оставало време, а и с тези нейни проблемни крака… Не я виня. Чакал съм дълго, мога да почакам още. Така си казвам, но търпен ...