Полът бил генетично предопределен. То всичко касаещо човека е генетично предопределено, но в широки граници на предопределеността. Например ражда се човек с нормална структура на тялото. Да го наречем Арнолд. Арнолд си поставя за цел да направи мускули и започва да тренира усърдно. Един ден той става мистър Олимпия. Тялото му вече няма нищо общо с нормалната структура. То е свърх атлетично и свърх доходно.

Какво прави мъжа, мъж? Аз си мисля, че непреодолимото желание да хвърляш неща по разни други неща е зова на мъжа в душата на невръстно момченце. Това което хвърляш е оръжие, това по което хвърляш – цел.

Не ме разбирайте непревилно. И момиченцата обичат да хвърлят и уцелват неща. Те обаче не биха искарвали с часове забивайки ножче в земята или играейки на топчета в двора. На тях бързо им омръзва. На нас момчетата - никога.

И така по зова на Мъжа аз карам днес по 69 магистрала към Андерсон Индиана. От малък обичам да хвърлям неща по други неща. Ножове по дървета, стрели по мишени, а в последно време оловни топчета по нарисувани на хартия концентрични кръгове.

Като си помислиш нищо особенно. Барута, изгаряйки със огромна скорост, преминава от твърдо в газообразно състояние и налягането на газовете в метална тръба изтласква оловно топче. Топчето лети напред и уцелва или не уцелва целта в зависимост как си насочил тръбата.

То и писането е просто подреждане на буквички една след друга. Разликата е кой ги подрежда и как.

Защо топчето уцелва или не? Това зависи от това колко е спокоен човека, който държи пушката. Тя пушката е достатъчно прецизен инструмент в наше време за да уцелва винаги в центъра, ако е  поставена на стенд. Но в ръцете на човек тя става играчка на неговите емоции. Куршумите летят по непредсказуеми траектории, които описват с математична точност лутанията на човешката душа.

Кого се опитва да уцели стрелящят? В крайна сметка винаго самият себе си...

Отивам в Фал криик вали консервейшън клуб. Няма пък да ползвам латиница. Колко български думи изнасилихме в последните години с латиница, дай да се подиграя малко и с английският.

Защо ли клубовете за стрелба се казват винаги консервейшън клубове? Може би названието показва, че тези клубове запазват важни за Америка традиции. Само за Америка ли“? А помните ли началната сцена на „Под Игото“? Там млади българи се събират извън града за да пострелят по мишени.

Америка сто години преди Априлското въстание е записала в Конституцията си правото на носене и употреба на оръжие. Това се древни времена, когато в Америка е имало демокрация – демек власт на въоръжените хора. В древна Гърция само мъжете притежаващи собственост и оръжие са имали право на глас. Робите и жените не са. За мен всяка жена притежаваща собственост и оръжие трябва да има право на глас, защото с тези две неща – собствеността и оръжието тя е независим член на обществото. Бедният зависи от подаянията, богатият е роб на богатството си. И двамата са безимотни тъй като единият няма нищо а другият е болен човек, който е собственост на богатството си. Даже и да притежават оръжие те не са пълноправни членове на обществото. Притежаването на оръжие ги прави просто опасни за всички други.

Андерсън – Индиана. Един от градовете – чудо на американската авто индустрия. Града на „Делко“.

Помните ли времената, когато бащите ни ходеха на неделен клуб в двора на блока, където някой отваряше капака на старият си „Москвич“ 408 и се започваха дълги заседания с пушене на цигари, пиене на бира обогатяване на българският език с псувни и размяна на най-различни истории ей така покрай „ремонта“. Аз го помня това време, и също си спомням колко много псувни отнасяше делкото на двигателя. Та тази толкова известна в България машинки са се изработвали в Андерсон – Индиана за цялата автомобилна индустрия на Америка а може би и Света. Андерсон – витрина на демокрацията, в който на по централните улци се издигат тухлените три етажни къщи на директорите на зводите и инженерите, а покрай тях по-малки едноетажни къщички с малко дворче за работническите семейства. Голям железопътен възел минава през града. Цялата тази продукция трябва да се извозва.

Андерсон е бил столицата на американското железничарско профсъюзно движение и е блокирал транспорта в Америка в борбата си за по справедливи условия.

Днес Андерсон е бледа сянка на бившето си величие. Заводите замонаха за Мексико и Китай, железниците отстъпиха на армията тръкове изпълнила Пан Американската пътна мрежа. Огромни четиридесет тонни чудовища често шофирани от българи са кръвоностната система на Америка днес. Познайте какъв е шанса за стачка, която да блокира транспорта на страната днес. Според мен е нула. Емигранстите са неспособни да направят стачка в спобствените си страни. Всъщност те затова са и в Америка. Емигранта е спокойствие, и големи печалби за големият бизнес. Голяма грешка беше на времето да гласувам за демократичната партия. Всъщност тези, които най-много приветстват емиграцията в Америка са корпорациите. Е добре е , че не всички българи са глупави, като мен. Някои с кожата си усетиха тази тясна връзка. Корпорации женени за емиграцията. От тази двойка се ражда само мътрво злато, и емиграцията в тази ситуация е безправната безимотна жена.

Където има злато, там има и смърт. Андерсон прилича на зомби от филмите. Тухлените постройки в центъра са занемарени, а малките спретнати къщурки на работниците за заменени от трейлъри и бараки, там където все още живеят хора. Колите са стари и ръждиви, хората опърпани и озлобени. Андерсън днес търси финансиране за да се удави. Идеята е да се превърне центъра на града в вододайна зона, като се заприщи с бент „Бялата река“. Така богатите американци (от къде ли ще се вземат?) ще плащат огромни пари за местата около новосъздаденото езеро, по което ще плуват направените им в Мексико лодки...

Е, в Андерсон все още има консервейшън клуб, и там все още млади хора стрелят по мишени. Може би има надежда?