***
Детето беше добре. Когато фелдшерът дойде и огледа Екатерина, каза им, че е ожулена и ще мине. Все пак му трябваше място, където на спокойствие и без нежелани погледи да почисти раните и да я превърже. Макар сам да не даваше вид, то се усещаше, че му е любопитно това, че един табун от тези освирепели селски старици, като орлици пазеха младата жена и детето. „ Приели са я.” – помисли си той и се усмихна на себе си. Трудно ставаше това чужденец да приемат, но пък приемеха ли го веднъж, го защитаваха със зъби и нокти. Сам той го беше изпитал на гърба си, затова беше сигурен в правилността на своите разсъждения. Катето искаше да си тръгне, да стигне до къщата на дядо Стоян и да се скрие в топлата пазва на стаята, там, където за нея цареше разбиране, топлота и човещина, повече и от бащина ласка.
Наранените души, бяха онези богати поля, по които зърното на добрината, веднъж посято, растеше силно и здраво. Такова душевно житно стебло не се прекършваше лесно от бурните студени житейски вет ...