(късната есен на 2019 г.)
Докторът отново бе с цепещо главоболие. Повече от половин година живееше в планинското село. Работният му ден започваше, щом слънцето измиеше очи в близкия извор и завършваше, щом тишината и кадифената нощ полягаха уморени върху крилете на планината. Всеки опит да накара хората да спазват графика, закачен пред кабинета, се увенчаваше с неуспех. Викаха го и за телета, крави и гъски. Монката отиваше и спасяваше поредната жива душа от ръцете на Черната мория, както тук наричаха галено Смъртта. Може би тя напоследък бе на диета и сякаш бе позабравила дивото място, което радваше всички. Защото знаеха, че е само временно затишие. Облаците винаги се връщаха с гръм.
Утрото пиеше ароматно кафе на масичката пред къщата с Кольо Благия, при когото докторът бе на квартира. Дори облаците Гръм и Тряс миролюбиво се люлееха в клоните на ябълковото дърво, вероятно с главоболие от снощното празнуване на 95-годишнината на доктор Георгиев, доживяващ дните си в „Погребалното бюро“ ...