3 мин reading
(пролетта на 2019 г.)
В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, правнукът на дядо Манол, току-що бе завършил медицина. И си идваше доктор у дома. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в песъчливите улици няколко пъти.
Бялата и Черната мория измиха лицата си на уличната чешма, построена преди векове върху естествен извор, и зачакаха появата на младока трепетно. Нямаха търпение да видят какво се е пръкнало от довчерашното хлапе и дали прилича на прадядо си.
Във вторник самият Монка пристигна цял-целеничък в здравната служба. Селото се изсипа като великденски сняг на площада – да го види с очите си и да въздъхне с облекчение. Нямаше лъжа, нито измама. Имаха си доктор, и то не какъв да е, а внукът на най-умния човек в селото, правнук на оня Манол, дето се говореше, че бил обичан не от кого да е, а от самата Трета мория, което означаваше само едно – имаха зла ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up