Три пъти за щастие
Ще спре да те боли, когато осъзнаеш, че болката е станала еднаква по интензитет с тази, когато си удариш кутрето в ръба на масата. Или с тази, когато си опариш езика с горещо кафе. Все едно си се порязала, но не знаеш кога и къде. Мислила си, че душата ти изтича, а е имало просто малко кръв. Събираш си парчетиите и забравяш. Някакви удари. От някакви хора.
Ще спреш да се обвиняваш. Да търсиш отговори. Ще спре „Къде сгреших?“, „Какво направих?“. А след това ще разбереш, че имаш само себе си. Ще заболееш от феминизъм. Никой не ти е нужен. Ще пишеш. Няма да си новата Дора Габе, но ще си „Зверкинята и красавецът“, „Пепеляшко“. Защото вече не си Снежанка. Не искаш да те тровят с ябълки. Или с чувства.
Ще си суеверна. Ще заобикаляш черните котки. Ще вървиш на пръсти пред огледалото. Ще сипваш сол през рамо. Ще си четеш хороскопа всеки ден. С нумерологична точност ще изчисляваш времето.
А после ще отмине. Ще искаш пак да си жена.
Такава, която иска просто да е жена. Която не си харесва новата рокля. И никога няма да я облече. Пак ще си забравяш телефона и ще се чудиш дали си изключила ютията. Ще изживяваш дните си и няма да има значение дали Юпитер е ретрограден.
Ще се влюбваш. Ще обичаш. Ще е споделено.
И ще е такова. Просто трябва да си удариш кутрето няколко пъти. Да си нетърпелива с кафето си. Да се порязваш. Много да се порязваш. Ще преболиш. Севидж Гардън ще ти пее за луната, а ти ще пиеш вино и просто ще си добре. Защото независимо дали приказките са нови или стари, те винаги свършват щастливо. А ти си приказка. Хубава или лоша. Зле написана или брилянтна. Ти си историята. И от теб зависи как ще я разкажеш.
————————————————————————–
Любовта, мой човек, оная, истинската, идва като прегладнял звяр и те разкъсва!
– А после?
– После си събираш парчетиите. Цял живот…”
“Не се влюбвай привечер” Валентин Пламенов
© Ина All rights reserved.
