Трилър
1.1K
0
0
3 min reading
Тя крещеше истерично.Беше застанала на вратата на стаята и крещеше.Той не слушаше думите, те винаги бяха едни и същи и повода беше един и същ.Тя крещеше и звукът на гласа и се впиваше в съзнанието му.Стана, отиде до нея и я удари през лицето.Леко я удари, ако я беше ударил силно сигурно щеше да я убие.
Тя остана с отворена безмълвна уста и очите и се разшириха от изненада, обида и учудване примесено с болка.Замлъкна и се разплака.
Той се усмихна.Продължаваше да стои пред нея след като беше замахнал и се усмихваше, а погледа му беше някъде в далечината.
Това я потресе.Мълчаливо се обърна и излезе от стаята.
Той се върна на креслото, седна и продължи да си гледа телевизия.Какво облекчение, беше тихо.Някъде от далеч и почти приглушени се чуваха хлиповете и.Това се понясяше някак си.След половин час щеше да спре.
Вече не му се гледаше телевизия, в мисълта му се завъртя спомена за един трилър от преди година, там героинята беше вързана и крещеше по същия начин, а главния герой я гледаше и усмихнат се приближаваше бавно, после извади бръснач от страничния джоб на спортния си панталон и го прекара със замах през гърлото и.След известно къркорене, което идваше от прерязаното гърло, настана тишина.Докато го гледаше тогава, усещането за облекчение което той самия изпита го изненада и определено го впечатли, после си припомни тишината която настана, тишината после беше страхотна, това беше, друго почти нищо не си спомняше от филма.Просто си беше едно усещане.
Преди малко когато я удари, като че ли усети нещо подобно на онова тогава, но не беше съвсем същото, бледа работа беше.
Независимо от бледината пак видя линията вътре в себе си, блестеше като дъга между два електрода, тънка линия, сетивата му се изопнаха беше на милиметри пред нея и усещаше дори аромата и.Имаше и аромат.Миришеше на смърт и на раждане.
Не мислеше, целия устремен на точка към звука впиващ се остро в съзнанието за да го пробие и усещаше как това задвижва ръката, тя прави движение, вдига се за секунда, замахва за няколко секунди и удря.Миг.Просто един миг и убиваш.Ако имаш добро попадение, разбира се, за да убиеш само с ръка.
Бръснач трудно се намираше, но нож например не беше проблем да се намери, ако имаш под ръка острие е по лесно, допираш го кожата, натискаш и то влиза.В корема например или в ляво от гръдната кост между ребрата.
Много тънка линия и нещо се случва, тайнство някакво, атавистичен зов, виждаше я блестеше, зовеше го и с последните остатъци за контрол на разума си се спря. Бавно си върна обичайните мисли, но си спомняше, че изживя всеки миг от екзекуцията.
Сигурен беше, че и жената я видя или инстиктивно я усети, ако можеше да съди за това по потреса в очите и сто процента беше я усетила.
Почти беше сигурен, че скоро нямаше да и чуе гласа, а до тогава ще си има и своята тишина.
Почти беше сигурен и в това, че колкото и да си повтаря, че трябва да се контролира, все някога границите на линията ще се размият тя ще се разшири бляскава, вече няма да е линия ще заеме цялото му съзнание докато и той самия ще стане сияние и после, после ще се потопи в тайнството да я е преминал.
Ненавиждаше истерични жени.
Сипа си едно уиски, запали цигара и превключи канала, даваха трилър, бледа работа беше сюжета, но толкова им е въображението на сценаристите, усмихна се, а погледа му гледаше някъде в далечината отвъд филма.
Тя остана с отворена безмълвна уста и очите и се разшириха от изненада, обида и учудване примесено с болка.Замлъкна и се разплака.
Той се усмихна.Продължаваше да стои пред нея след като беше замахнал и се усмихваше, а погледа му беше някъде в далечината.
Това я потресе.Мълчаливо се обърна и излезе от стаята.
Той се върна на креслото, седна и продължи да си гледа телевизия.Какво облекчение, беше тихо.Някъде от далеч и почти приглушени се чуваха хлиповете и.Това се понясяше някак си.След половин час щеше да спре.
Вече не му се гледаше телевизия, в мисълта му се завъртя спомена за един трилър от преди година, там героинята беше вързана и крещеше по същия начин, а главния герой я гледаше и усмихнат се приближаваше бавно, после извади бръснач от страничния джоб на спортния си панталон и го прекара със замах през гърлото и.След известно къркорене, което идваше от прерязаното гърло, настана тишина.Докато го гледаше тогава, усещането за облекчение което той самия изпита го изненада и определено го впечатли, после си припомни тишината която настана, тишината после беше страхотна, това беше, друго почти нищо не си спомняше от филма.Просто си беше едно усещане.
Преди малко когато я удари, като че ли усети нещо подобно на онова тогава, но не беше съвсем същото, бледа работа беше.
Независимо от бледината пак видя линията вътре в себе си, блестеше като дъга между два електрода, тънка линия, сетивата му се изопнаха беше на милиметри пред нея и усещаше дори аромата и.Имаше и аромат.Миришеше на смърт и на раждане.
Не мислеше, целия устремен на точка към звука впиващ се остро в съзнанието за да го пробие и усещаше как това задвижва ръката, тя прави движение, вдига се за секунда, замахва за няколко секунди и удря.Миг.Просто един миг и убиваш.Ако имаш добро попадение, разбира се, за да убиеш само с ръка.
Бръснач трудно се намираше, но нож например не беше проблем да се намери, ако имаш под ръка острие е по лесно, допираш го кожата, натискаш и то влиза.В корема например или в ляво от гръдната кост между ребрата.
Много тънка линия и нещо се случва, тайнство някакво, атавистичен зов, виждаше я блестеше, зовеше го и с последните остатъци за контрол на разума си се спря. Бавно си върна обичайните мисли, но си спомняше, че изживя всеки миг от екзекуцията.
Сигурен беше, че и жената я видя или инстиктивно я усети, ако можеше да съди за това по потреса в очите и сто процента беше я усетила.
Почти беше сигурен, че скоро нямаше да и чуе гласа, а до тогава ще си има и своята тишина.
Почти беше сигурен и в това, че колкото и да си повтаря, че трябва да се контролира, все някога границите на линията ще се размият тя ще се разшири бляскава, вече няма да е линия ще заеме цялото му съзнание докато и той самия ще стане сияние и после, после ще се потопи в тайнството да я е преминал.
Ненавиждаше истерични жени.
Сипа си едно уиски, запали цигара и превключи канала, даваха трилър, бледа работа беше сюжета, но толкова им е въображението на сценаристите, усмихна се, а погледа му гледаше някъде в далечината отвъд филма.
© И.Маркова All rights reserved.
