Трима

Трима

Трима. И тримата стояхме един до друг, заобиколени от сякаш несъществуващите в този миг хора. Единият й беше първият - смешен и грозноват, предизвикващ съжаление и присмех. Другият бе някогашната й любов, но абсолютно никой никога не бе подозирал това. Дори и сега, две години след като беше приключила отношенията си с тях, тя се чудеше дали наистина нещата са стояли така.

Смехът й беше изкуствен. Нещо я жегна в сърцето щом Го видя. Разтрепераните й крайници може би разкриваха притеснението й. Да му се обади ли утре? Или след седмица, след месец? Просто да се видят, да си поговорят, да си изяснят миналите, събития,думи,действия и страсти. Защото страст наистина бе имало - малко, да, но достатъчно.

Но всичко това бе неправилно и тя го знаеше. Сега обичаше друг, бе готова на всичко за него, но призракът от миналото сякаш я прониза със стрела. Защо изобщо отиде на тази среща? Защо не си хвана проклетия влак и не се прибра преди да са се появили всички тези мисли и минали рани?!

Да му се обади ли? Но не! Първият щеше да бъде до него още дълго време, щеше да го следва навсякъде с отвратителния си и простоват образ. Отново щяха да се появят подозрения и клюки. Всичко се бе случило толкова отдавна, преди цели две години -единият си замина и вторият стана нейн, само нейн. И сега, когато стоеше между двамата, си спомни, че тогава се чувстваше наистина щастлива, колкото и да го отричаше. Разбира се, гонеха я угризенията, че е предала своята “приятелка” също влюбена в него, но любовта и страстта са егоистични чувства.

Цели 10 месеца те бяха приятели, после 2 седмици - и нещо повече. Нежните му думи и послания я издигаха в небесата, краката й се подкосяваха…

            Но има вероятност да не е било така. Може би срещата им днес бе породила всичките тези мисли? А може би не?

Да му се обади ли? Но това просто не е правилно. Тя знаеше колко много обича своя приятел и не можа да осъзнае защо този призрак от миналото я разтрои така.

Но изпълнила белия лист хартия със своите мисли и риторични въпроси, недоумението остана назад, някъде по изминатите от влака релси.

Да му се обади ли?