- Вито, Вито, защо не спиш, вече е много късно!
- Кой ми говори? Никого не виждам , защо не се покажеш?- и малкият Виктор седна в леглото си и се заоглежда наоколо. Всичко си беше на мястото, не се виждаха дори допълнителните нощни сенки , които малко го плашеха.
- Погледни нагоре, към вентилатора!- обади се отново нежното гласче. Момчето вдигна глава и зяпна от учудване. На едната от перките на вентилатора се люлееше люлка от пъстър шал и в нея седеше малко момиченце, колкото куклата на приятелката му от детската градина, София. Беше облечено в червена ефирна рокличка на бели точки, а на гърба си имаше почти прозрачни пеперудени крилца.
- Коя си ти и как влезе тук?- попита момчето - Не знаеш ли, че е опасно да си там, ако бях пуснал вентилатора, какво щеше да стане с тебе?
- Но ти не го пусна, защото не обичаш да ти шуми!- засмя се момичето.- Аз съм Ванина, феята, която целува децата, за да заспят! Всяка нощ обикалям и целувам децата, които още не са заспали и се въртят или плачат в к ...