…..Животът е поредица от падения и възходи,готини или гадни периоди,на които неможеш да определиш големината,началната или крайната дата,просто стоиш и изживяваш момента и всичко се върти и се повтаря,като на лента…..Песента отново прозвуча в главата ми…да наистина тази песен беше проникнала в мен….беше успяла да ме завладее изцяло.Нещо като любов от пръв поглед….Същото стана и с песента,тъкмо я бях забравил,тъкомо бях заличил спомените за момичето което се бе вселило в мен,тъкмо бях възвърнал своето обичайно настроение(което не беше особенно лесно)И тогава отново се заслушах в песента:….Животът се живее преди смъртта,след това си само храна за червеите в пръста.Но истинският живот изпълнен с хубост е горе на върха,не е долу близко до шибания хумос.И каквато и да е цената….ПЛАЩАМ за да триумфирам….нагоре по стъпалата……О,да песента наистина вдъхваше смисъл,смисъл който може да те крепи занапред,смисъл чрез който можеше да не мисля за нея….тогава дойде фразата:….Отстъпвайки назад незначи че умирам,това е просто за засилка преди да триумфирам.Наистина повярвах на това твърдение,звучеше ми истинско,откровенно,реално,истина която можеше да ми помогне….”реалност” което навярно щеше да ме подлъже и както винаги бе ставало вместо щастие,радост,избор,истина…. посрещах фалш,болка и неразбирателство…..обичайното….Всеки си намира майстора бе казала една приятелка…майстори се намериха много….Но както се казва в песента:…..Един ден ще бъде денят на триумфа…..Песента продължи…:Зрител съм на собствения си живот,малко в кеш,достатъчно за да ми е гот….джин и джус,музика по мой вкус и една кучка за малък горещ блус...така ми е добре и не ми пука вобще,дали за теб съм герой или леке.Не ме интересува мнението ти защото,отдавна съм плюл на идеалите на обществото....Замислих се,найстина нищо не ме интересуваше....песента сякаш беше мой приятел...човек който казваше това от което имам нужда.....:И каквато и да е цената...ПЛАЩАМ...за да триумфирам...нагоре по стъпалата....