Aug 29, 2025, 5:37 AM

Трохички

253 5 5

Когато мислиш с очите, лесно се заблуждаваш!

 

,,Всичко е гениално просто!"- обичаше да казва амебата .

 

Дни преди полета към Луната, екипажа на кораба довършва тренировка в пустинята на Ню Мексико.  Среща ги стар индианец и негов приятел, каубой. Индианеца ги пита:

- Какво става, момчета, да не сте се загубили?

- Не, дядо, ние сме тия, дето ще летим до Луната!

- Аха!-Казва индианеца-Ясно, а може ли да  предадете нещо на лунните духове?

-Казвай, дядо!-Отговарят астронавтите. 

И дядото набързо казва нещо на езика на апахите.

Разминават се, всеки по пътя си, каубоя пита стария апах:

- Нищо не ти разбрах! Какво им каза? 

Казах им:

- Не им вярвайте! Дошли са да ви вземат земята.- отговорил стария апах. 

 

 

За да опознаеш себе си, трябва да се видиш през очите на врага си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Делчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • как да спра да греша - като помъдрееш, а как да помъдрея - като правиш грешки...
  • Хареса ми, Живко!
  • Много точно!
  • Човек създава враговете си почти несъзнателно.
    Но идват мигове, когато научава за себе си,онова
    което те с поведението си му подсказват образа.
    Очите понякога подвеждащо създават илюзорни чувства.
    Индианците апачи(апахи) и навахо, които обитават резерватите в Ню Мексико и Аризона са носители на мъдростта на потърпевшите,както и останалите индианци в Северна и Южна Америка...
    Поздравления за написаното от теб, Живко!
  • Страхотно чувство за хумор, Живко. Поздравление!

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...