1.

Мъглата беше гъста и сива и обгръщаше всичко наоколо. Луната не се виждаше. Тесният път се виеше в гориста местност. Станимир стискаше здраво волана, но шофираше основно по памет, защото не виждаше нищо и фаровете не помагаха. Познаваше отсечката добре, но беше изморен. Часът бе два през нощта.

Стотици пъти беше шофирал от и до вилата на най-добрия си приятел, чийто рожден ден бяха празнували там допреди малко. Знаеше пътя наизуст.

Погледна километража и пресметна, че му остават още четири километра до селото. Щеше да се справи, трябваше само още малко да издържи и скоро щеше да си е вкъщи. Отпи глътка от кафето, което Марта му беше дала за из път. За миг съжали, че не бе приел поканата на домакина  да преспи във вилата, но вече беше късно.

Изведнъж се чу силен шум от удар и нещо сякаш тупна на пътя. Станимир рязко спря. Отвори вратата и изскочи от колата. Наведе се пред нея и изтръпна.....

Колкото и да беше трудна видимостта, беше ясно, че пред колата лежеше човек.

2.

Протегна ръка и започна да търси пулс, но не откри такъв. Няколко секунди остана вцепенен, не знаеше какво да прави. После инстинктивно посегна към телефона си, но се сети, че батерията му беше паднала още на партито.

Започна трескаво да мисли. Очевидно наоколо нямаше никого и никой не беше видял случилото се. Трябваше просто да бутне трупа по склона и да изчезне. Щеше ли да живее спокойно после с тази мисъл? Едва ли, но нямаше голям избор. Трите бири, които беше изпил на рождения ден, можеха да го вкарат в затвора. Усети, че ръцете му треперят.

Тъкмо взе решението да бяга, когато го осени друга мисъл. Ами ако човекът все пак беше жив?!

Не беше напълно сигурен, но ако не грешеше за мястото, на което се намираше, съвсем наблизо, на около километър, при отбивката за реката, трябваше да има полицейска караулка. Можеше да стигне дотам пеша и да поиска помощ. Без да му мисли повече, се отправи към реката.

3.

- Нека да повторя, за да сме сигурни, че съм разбрал правилно!

Инспектор Дамян Френцов се обади за първи път, след като изслуша внимателно разказа  на тридесетгодишния младеж, който го беше потърсил.

- Празнували сте рожден ден на приятел във вила в планината. Към два часа през нощта, при гъста мъгла, Вие сте си тръгнали и сте шофирали сам по пътя към село Синчец, когато сте ударили човек. Не сте сигурен дали той е бил жив. Понеже сте нямал батерия на телефона, сте тръгнали да търсите помощ от караулката при отбивката за реката.

- Точно така! Там заварих двама полицаи и им разказах за случилото се. Те се обадиха да изпратят линейка и тримата заедно се качихме в патрулката и тръгнахме към мястото на инцидента. Не сме се забавили много, може би около двадесет минути.

- Какво точно искате от мен? – попита инспекторът.

- Да ми помогнете да разбера дали съм убил човек. Не мога да живея в тази неизвестност. Защото, когато с двамата полицаи стигнахме до моята кола, пред нея просто нямаше нищо. Човекът се беше изпарил.....

Следва продължение...