May 20, 2009, 10:06 AM

Трябва да се борим

  Prose » Others
841 0 1

   До капка кръв за Доброто и Любовта, приятелю! За сиянието над земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам, човече. За теб ще се моля да бъде запазена земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектъра на изгряващото слънце. Ще се боря за леса, където дъха на горска ягода, дъб и леска, на бор и ела. Където пъргава катеричка скача от клон на клон и сипе елхови иглички след себе си, като оставя следи. Следата, която оставяме и ние на земята. Там, където се чува песента на славея и се слива с шепота на дърветата, с песента на цялата природа. Той пее за своята любов, която е част от Единната Космическа Любов.

   За тази Любов ще се боря, за нея ще се моля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Герасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...