May 30, 2009, 8:57 PM

Тук долу...

1K 1 1

 

 

 

 

Тук долу всички се реем. Живеем в мъглата, забулваща съзнанията ни, прикриваща черните ни грешни души.

Тук долу всички сме слепи за чуждата болка и мъка. Слепи за собствените си недостатъци, но зрящи за чуждите.

Тук долу всички сме глухи за гробовните стонове, раздиращи мрака. Чуваме това, което ни изнася, отсявайки мелодиите на щастието, избирайки крещящото безмълвие на мрака.

Тук долу всичко отдавна е изгубила смисъл.

Защото тук долу всички се реем...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марти Петрова Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...