Тунели
1
Гъст облак дим бе обхванал стаята за разпит. На главния комисар му бе трудно да наблюдава случващото се през огледалото, тъй като разпитващият просто не спираше да пуши и да гаси една след друга цигарите си. Бе по-притеснен и от окования във вериги мъж от другата страна на масичката.
- Ако Борис продължава така до никъде няма да стигне... - мърмореше си главният комисар.
- Ще ми разкажеш ли как я уби, Александър? - Борис наистина изглеждаше много нервен и често, гасейки цигарата си, разрошваше допреди зализаните си черни коси.
За разлика от него обаче Александър бе по-спокоен от всякога. Лицето му бе безизразно и нищо не трепваше по него. Сякаш не го интересуваше каква ще бъде съдбата му. Въпреки това след въпроса на Борис преметна дългите и прошарени къдрици, почеса брада, сетне се усмихна и се наведе към другия мъж.
- Защо да ти разказвам това, което вече всички знаете? - попита той. - Не искаш ли да ти разкажа това, което никой не знае?
- Какво говориш? - Не разбра Борис ду ...