Тя
Погледни я и ми кажи какво виждаш. Хайде, лесно е, просто бъди честен. Спокойно, тя няма да те види. Забързала се е за някъде и не обръща внимание на ставащото около нея. На пръв поглед - една от всички - симпатично лице, хубаво тяло, облича се стилно - „Мацка!”, биха заключили повечето хора. Пък и все засмяна, все с хора около нея - говорят си, кикотят се, шляят се безметежно по улицата, млади и диви, нетърпеливи да вкусят от всичко. Но тя някак си се откроява от тях – по-сериозна е, излъчва студена нежност, не всеки би я заговорил. Много я гледат, а и много я искат, но не смеят да тръгнат към нея. А тя изглежда здраво стъпила на земята – без излишно самочувствие, но и без да скромничи. И точно това привлича - хем не се крие, хем остава загадка.
А сега погледни отново, но този път в огледалото - там ще видиш истинската ù същност.
Изненада ли се? Вгледай се в очите ù - тези тъмни бездни. Колко ли са се изгубвали там... Виж устните ù - готови да се впият и да посеят отровата си в теб... Виж косите ù - тези черни змии, които се спускат и обгръщат тялото ù. Тя е олицетворение на греха, миг с нея поробва душата ти и я праща в ада. Безмилостна е - взима, ограбва, разрушава; оставя само болка и страдание след себе си. Колко са я проклинали, колко са я отричали, колко са умирали за нея; колко са я гонили, а после молили, но никой от тях не се е спасявал.
Тя е изтъкана от порока - извивките на тялото ù, бавните движения, тайните намеци, огнените погледи. Тя е демон. Тя не чувства, няма душа. Тя отдавна е мъртва. Тя е другата в мен...
© Виктория All rights reserved.
