Тя
1 min reading
Беше рано сутринта, слънцето още не беше изгряло, а той беше буден.
Лежеше тихо в топлото легло, на сантиметри от нейното лице и я гледаше толкова нежно как спи. А тя беше така красива, дори в съня си... тъмно кестенявите и къдрици обгръщаха лицето и, а изражението и на ангел го караше да потрепва вски път, когато тя издиша...
Той протегна ръка, леко и тихо, за да не я събуди и започна да гали лицето и, кожата и - така нежна и мека, устните и - плътни и примамливи... Осъзнаваше колко е влюбен, колко е щастлив, а желанието му да спре времето само, за да задържи този миг още малко, беше толкова голямо...
Искаше да я прегърне, да я целуне, да бъде негова само още веднъж...
Ала сърцето му сякаш спря... мисълта, че може някога да я загуби, се насади в главата му... мисъл - толкова коварна и мъчителна... накара го да потръпне от страх... не искаше... не можеше... не трябваше...
Той стана от леглото и се отправи към банята. Там се втренчи в огледалото и започна да се чуди: "Какво, по дялолите, тя харесва в мен?" - нито беше толкова красив, колкото тя заслужава, нито беше толкова умен... тъга обзе цялата му същност... изплакна лицето си и се върна в топлото легло.
Докато лягаше, тя се събуди... отвори очи, а оттам сякаш две звезди засияха... блестящи... така красиви, с цвят на кестен, те го накараха да забрави всичките си тревоги и да се отдаде на момента изцяло... щастието отново изпълни цялото му тяло... желанието за живот се върна по-силно от всякога... а когато тя се усмихна, той разбра, че каквото и да става ,тя винаги ще бъде неговото момиче...
Бързо я целуна и прегърна... допря тялото си до нейното и усети топлина и любов, толкова силни и необясними... това беше всичко, за което бе мечтал...
Това беше... чу се досадното звънене на алармата... това беше само сън...
© Мими All rights reserved.
