5.04.2008 г., 12:49

Тя

1K 0 3
1 мин за четене

   Беше  рано сутринта, слънцето още не беше изгряло, а той беше буден.
Лежеше тихо в топлото легло, на сантиметри от нейното лице и я гледаше толкова нежно как спи. А тя беше така красива, дори в съня си... тъмно кестенявите и къдрици обгръщаха лицето и, а изражението и на ангел го караше да потрепва вски път, когато тя издиша...
   Той  протегна ръка, леко и тихо, за да не я събуди и започна да гали лицето и, кожата и - така нежна и мека, устните и - плътни и примамливи... Осъзнаваше колко е влюбен, колко е щастлив,  а желанието му да спре времето само, за да задържи този миг още малко, беше толкова голямо...
   Искаше да я прегърне, да я целуне, да бъде негова само още веднъж...
Ала сърцето му сякаш спря... мисълта, че може някога да я загуби, се насади в главата му... мисъл - толкова коварна и мъчителна... накара го да потръпне от страх... не искаше... не можеше... не трябваше...
   Той стана от леглото и се отправи към банята. Там се втренчи в огледалото и започна да се чуди: "Какво, по дялолите, тя харесва в мен?" - нито беше толкова красив, колкото тя заслужава, нито беше толкова умен... тъга обзе цялата му същност... изплакна лицето си и се върна в топлото легло.
   Докато лягаше, тя се събуди... отвори очи, а оттам сякаш две звезди засияха... блестящи...  така красиви, с цвят на кестен, те го накараха да забрави всичките си тревоги и да се отдаде на момента изцяло... щастието отново изпълни цялото му тяло... желанието за живот се върна по-силно от всякога... а когато тя се усмихна, той разбра, че каквото и да става ,тя винаги ще бъде неговото момиче...
   Бързо я целуна и прегърна... допря тялото си до нейното и усети топлина и любов, толкова силни и необясними... това беше всичко, за което бе мечтал...
Това беше... чу се досадното звънене на алармата... това беше само сън...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...