5.04.2008 г., 12:49

Тя

1K 0 3
1 мин за четене

   Беше  рано сутринта, слънцето още не беше изгряло, а той беше буден.
Лежеше тихо в топлото легло, на сантиметри от нейното лице и я гледаше толкова нежно как спи. А тя беше така красива, дори в съня си... тъмно кестенявите и къдрици обгръщаха лицето и, а изражението и на ангел го караше да потрепва вски път, когато тя издиша...
   Той  протегна ръка, леко и тихо, за да не я събуди и започна да гали лицето и, кожата и - така нежна и мека, устните и - плътни и примамливи... Осъзнаваше колко е влюбен, колко е щастлив,  а желанието му да спре времето само, за да задържи този миг още малко, беше толкова голямо...
   Искаше да я прегърне, да я целуне, да бъде негова само още веднъж...
Ала сърцето му сякаш спря... мисълта, че може някога да я загуби, се насади в главата му... мисъл - толкова коварна и мъчителна... накара го да потръпне от страх... не искаше... не можеше... не трябваше...
   Той стана от леглото и се отправи към банята. Там се втренчи в огледалото и започна да се чуди: "Какво, по дялолите, тя харесва в мен?" - нито беше толкова красив, колкото тя заслужава, нито беше толкова умен... тъга обзе цялата му същност... изплакна лицето си и се върна в топлото легло.
   Докато лягаше, тя се събуди... отвори очи, а оттам сякаш две звезди засияха... блестящи...  така красиви, с цвят на кестен, те го накараха да забрави всичките си тревоги и да се отдаде на момента изцяло... щастието отново изпълни цялото му тяло... желанието за живот се върна по-силно от всякога... а когато тя се усмихна, той разбра, че каквото и да става ,тя винаги ще бъде неговото момиче...
   Бързо я целуна и прегърна... допря тялото си до нейното и усети топлина и любов, толкова силни и необясними... това беше всичко, за което бе мечтал...
Това беше... чу се досадното звънене на алармата... това беше само сън...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...