Тя дойде!
Тя дойде! Дойде Там във времето на границата между световете. Пак му го направи онова... Знаейки честотата на неговата вибрация (не е била тайна никога за нея... та той я обичаше), тя го изненада в гръб. Не играеше по правилата (всъщност за какви правила говоря, та тя беше спазила единственото правило на Енергийният свят: тя трептеше с неговата вибрация - тя беше той)! Нейното ефирно тяло с финес се вля в линеарните му енергийни потоци, а То (неговото ефирно тяло) не се разбунтува само се усмихна доволно (винаги правеше каквото си поиска и винаги я приемаше с лекота). Магия, споделеност някаква... казват, че това било Любов. Само тя можеше така да преодолява енергийната му защита и да достига до ядрото на Душата му. Тя знаеше: Там в ядрото има запазено място само за нея. Само сливането с неговата енергия ще накара енергийните им потоци да се завихрят в цветна кълбовидна спирала и Енергийният им заряд да затрепти с пулса на Вселената... Само тогава Душите им достигаха онова състояние на абсолютна пълнота... Тя обожаваше това състояние. Обожаваше да чувства как Енергията като лавина набира сили и превзема цялата им същност и ги отнася ТАМ, където няма днес, няма утре . ТАМ, където с безброй други плазмени кълбета, вплетени две по две в прекрасни Безкрайности, с трептенето си възпяваха и поддържаха Вселената жива и жизнена. ТАМ, във Вечността, от Нищото се раждаше Всичкото... Тя знаеше: "Часът и мястото на срещата на Душите никога не се променят!"
