Преди да вляза в съда се разтреперих. Тялото помни.. Съда. Буцата в гърлото. Края на "любовта завинаги"...

Като си помисля, че почти не станах адвокат преди години и ми се повдига... Какво недоразумение...

Сцената им е грозна. Актьорите - жертви. Или обвинители. Или обвинени. Виновни. Невинни. В един несправедлив по себе си свят..  В театъра и киното е толкова по-красиво..

Онази справедливост искам аз! Онази справедливост... Онази истина искам да търся.. Към онази истина искам да се стремя.. Да докоснеш на хората сърцата, да влезеш в мислите им, в подсъзнанието им, да предизвикаш усмивка, сълза, радост, тъга... Или мнението им... Да шепнеш в сънищата им твоята истина.. Да им покажеш аромат на мечти и надежди... С изкуство.. 

Не да ги подредиш в редици по измислени правила и да "решиш" проблемите им със стар увяхнал закон..

Тук е пълно с пингвини и хора!

Пингвините са изправени, наперчени, горди, с високо вдигнати глави. Мислят си сигурно: "Ето.. След 7 години безсънни нощи и N' брой взети изпити по право и конкурси.. Успях! Станах пингвин! Браво ма мен! Много съм добър! Сега мога да се преселя на Ледения полюс и да си общувам с други пингвини! Сега съм черно бял гъзар. И мога да развявам ръкавите на хвърчащия ми черно-бял халат в съда... И да пляскам с криле! Защото съм всемогъщ пингвин.."

Ъъъ... пардон... адвокат! 

А хорицата, предимно изстрадали имигранти и студенти с младолики личица.. Стоят по пейките на подсъдимите.. По квартирните въпроси..

Ето ме и мен.. В коя глупа да се причисля? Към изстрадалите имигранти или към младолите студенти?

Или към пингвините ? Захвърлила халат.. Гол пингвин ли съм!? Или пингвин по бели гаши? Заради тежката диплома.. С тежко взетите изпити с не по-малко тежкия ми корем и с лекичкото бебе в ръце последната година... 

- Мамо, тук не подаряват изпити на бременни жени! Оставете ме да уча! 

- Герганче, ще раждаш! Днес. Остави учебниците.. Тръгваме. Жан-Франсоа вземи, куфара, моля те ...

Успях ли в живота, след като завърших право в Париж..?  Звучи някакси престижно! Поне така ми казват хората..

- Уаллл! Сериозно? Браво на теб!

- Хм..

А не ми е нужно днес. Или поне така мисля... Седем години от живота ми, от които повечето изпълнени с нечовешко учене, безсънни нощи, дискриминация, борба за доказване сред французите, търсене на лекции, опашки за граждански кодекси в библиотеката, разсъждаване над теми, писане на домашни по цели нощи, липса на уикенди и ваканиции, учене по Коледа, контролни, пробни изпити, изпити ден преди сватбата, писане на теми бременна, изпити 3 дни преди раждането и 3 дни след раждането.. Изпити без край..

Чувството на вина пред детето..  Струваше ли си? Кой учи право 7 години като хоби? Или с единственото приложение: да се изфукаш пред непознати с лъскава диплома..?

Не беше това плана..

Дали някой от тях би се досетил, че и аз съм ги правила тези маскарати с костюмите на пингвин и играта на адвокати..? 

Затова ли дойдох без адвокат..?

Само, че тук не е симулация като във факултета, където си уж адвокат на огромна межфународна фирма или група консуматори с дело за милиони!  

Тук делата са миниатюрни за 3-4-5-10 хиляди едво..  И хорицата са истински. С истински съдби и надежди.. И дълговете им са огромни и непосилни за тях.. Може би ще ги изгонят от дома им след 2-3 месеца... Къде ще отидят?

Къде ще отиде жената с четирите деца, изоставена от мъжа си, с помощи от държавата, които не стигат за да си плати наема? Кой ще гледа 3 месечното и бебе, когато започне работа за да ги изхранва всичките?

Къде ще отиде младото момче със скъсаните бели маратонки, след като го изгонят от стаичката му, която не успява да си плати от 5 месеца? Ще може ли да продължи да учи фармация или ще прекъсне за да работи..?

Къде ще отиде старата вдовица Мадам Клодет, с двата сина които не и помагат?

Франсета с франсетата! Всичко ви е дала Франция, но не може никой да ви научи на семейни ценности!

Къде ще отиде черния чичко с детенцето без място в яслите, изоставен от жена си заради по-млад мъж..? 

Къде ще отиде стария ветеринарен лекар, като го изгонят от кабинета му? Кой ще лекува кученцето на 6 годишната синеока Валери? А котката на сестрите близначки Мелиса и Жанет от от 3тия етаж ? 

Къде ще отидем ние с детето, ако ни изгонят, за да направят генерален ремонт в нашата квартира..? Наша ли е вината, че има теч над съседите, дори когато ни няма и кранчетата са блокирани.. ? Някой ще ни даде ли имена? За да имаме повече човешка стойност..

Някой мисли ли за нас с детето сега? 

Къде е баща му адвокат, да ни защити ? Пингвин с пингвина! Да беше дошъл да се изяви тук пред съпингвините си.. Да се прояви, като баща. Нормален или ненормален е непукизмът му? Той ли се кле на български с акцент, че ще се грижи за мен, като за цвете и ще ме полива всеки ден, много пъти на ден, цял живот.. Или аз него го поливах.. 

Или най-вече ги полях и ги поливам съседите. Те са най-поляти от всички. Има ме няма ме, поливам ги.. незнайно как и откъде.. 

Плач. Теч. Картеч..

Ще ни изхвърлят ли на улицата заради това?

Съдът е пълен с пингвини. Само татко пингвин го няма. Той вярва в мен, че ще се оправя сама и ме благослови по католически в СМС. Чудя се дали не е по-добре, че го няма. Щеше само да ме издразни с пингвинските си маниери и липсата на загриженост. Той успя да покаже най-добре загрижеността си, като не дойде в съда.

Съдът е пълен с хора. С тежки души.. Гледат в земята засрамени, че нямат пари да си платят дълговете за неплатен наем или да си направят задължителен ремонт в квартирите..

Един студент се отегчава в залата и си играе с телефона.

Имигрантите гледат невинно, но изглеждат виновни.  Защото.. първо - са чужденци. И второ - не си плащат. А всички чужденци са виновни във Франция. И всички, които не си плащат са особенно виновни тук.. 

Аз съм си платила всичко, но най кой му пука.. Теч, майна! 

Съдийката, спретната, като лястовичка приема подсъдимите пред грандиозния си... дувар.. Повтаря им един и същ закон. И ги пита дали са разбрали. Фасулска работа! Бих могла да я заместя, ако повърне или се задави с някоя от гадостите, които изрече по-рано.. Но не искам. Напомня им, че трябва да си плащат. 

Те мрънкат, оплакват се и се оправдават..

Искаше ми се да ги прегърна на излизане един по един.. И да им подаря надежда или ако имам толкова пари, да им платя дълговете.. Да ги пусна да си ходат леки и щастливи, като след някой хубав филм или прекрасна театрална пиеса..

От съда никой не излиза лек и замечтан. Тук всички получават по 10 кг тежаща душа в гърдите на влизане и колкото повече стоят тук, толкова по-тежко им става.. Тежеста расте.. 

Къде е сега моето момче да ми целуне душата, за да ми олекне и на мен..? Само той знае, как се целува душа... Как да не си я дадеш..?

Една пингвинка повиши тон и се разтреперих. Без да искам. Разума ми знае, че нямам нищо общо с тази афера. Не вика на мен. Няма защо да се стряскам.. Но тялото ми си спомня крещящ пингвин в собствения ми дом преди само 5 години и се разтреперих автоматически..  Станах нервна. Взех да въздишам от ужаж и досада. Напомняйки си. Не е срещу мен! Не е срещу мен..

Пуснете ме да си ходя! Има някакво недоразумение.. Аз не трябва да съм тук! В този ден. В този час. Родителите ми са кацнали на летището за рождения ми ден.. И даже не мога да ги посрещна. Наемите са ми платени.. Какво общо имам аз с горките хора и надутите пингвини и важната лястовица..? Не съм от тях..

Кога е моя ред?

-Агенция Абита срещу Мосю и Мадам Паник.. 

Викат господин и госпожа "Паника"! И ги няма в залата.. Да не би да са се паникьосали и да са решили да не дойдат..?

Името им ми хареса. Зачудих се как ли се живее с името "Г-жа Паника".. Може да е по-трудно за носене и от моите български плашещи свенливите франсета имена .. Невъзможни за произнасяне и запомняне..

И аз си го помислих, навярно като Мосю и Мадам Паник. Какво ще стане, ако просто не отида на това смешно дело? 

Но реших, че е най-добре да съм отговорна и да съм тук. Нищо, че не съм мигнала цяла нощ.. Поради неотложен 5 часов скайп разговор с другия континент..

Ето ме. Самата отговорност. Тук на пейката от два часа слушам глупости. 

И ми е жал за хората.. 

SOS!!! 

Хайде викнете ме и мен!

Та да се свършва вече...