Бягам наранен в тъмен коридор от изгубени чуства. Попаднал в клопката на суетата. Може би вече изгубих всичко, щом не виждам светлина в този коридор. Може би съм грешал за всичко станало. Може би моите думи са една грешка, но може би с тях съм искал да покажа как се чуствам, каква болка изпитвам. Може би за това, което виждам всеки ден - хора, щастливи заедно, щастливи от малкото, което имат. Питам се дали и аз някога ще бъда като тях, дали и аз ще намеря моето щастие, защото съм уморен от нещастието, с което се боря постоянно. Измъчвам се прекалено много от това, което става. Искат да се усмихвам, но вече съм уморен да показвам фалшивата си усмивка. Все още съм човекът, който бяга от реалността. Все още се опитвам да те намеря там, където ме остави - на една пътека, сам под дъжда. Болката отдавна е преминала, но споменът никога няма да си отиде. И така, оставам болен без теб. А твоята любов беше най-голямото лекарство, най-голямата сила, която ме зареждаше да продължа. Сега просто сто ...