Търговецът на души
Търговецът на души я прие. Разсъблече я, най-естествено. Наговори й хубави думи. Обеща й блаженство. (Мисля че й даде да пуши трева.) Поля я с течен шоколад и чувствено я облиза.
В това време някъде пиех кафе със спомените си. Когато се върнах, нея вече я нямаше. Нямаше го и търговецът на души. Казаха ми, че такъв човек не съществувал.
© Павлина Гатева All rights reserved.
